Глупачка, сгълча се тя гневно. Това не беше фермата на Джордан, тя не беше сама и никой не я следеше. Въпреки това тя на няколко пъти погледна притеснено през рамо, докато вървеше забързано по „Медисън“. Почувства облекчение, когато най-после премина през вратата и се добра до безопасността на своя офис.
— Видя ли сутрешните вестници? — поздрави я Бет с усмивка. — Красивия детектив и Малъри Малоун са навсякъде. Фотографите са попаднали на златна мина. Добре че Красивия детектив се върна в Бостън, преди снимките да станат още по-откровени.
Мал дръпна вестника и се загледа в заглавието над снимката, на която бяха двамата, седнали край потока, докато ловяха риба. „Провинциалната идилия на Малъри Малоун и бостънския детектив — разбивач на сърца“. Тя го захвърли отвратена, като си представи как фотографите насочват обективите си. И крадат от личния им живот, от интимността им.
— Поне завършиха в затвора — тръсна тя гневно глава. — Но Хари остана с деветнайсет шева на главата си.
— Развалиха му красотата, а? — въздъхна Бет. И после се подсмихна. — Ами, нищо не може да я развали. Е, как вървят нещата помежду ви?
Тя въртеше на пръста си кичур тъмна коса и гледаше Мал в очакване. Мал се замисли.
— Боево, бих казала — реши тя. — И… ами приятно е.
— И е много секси — добави Бет.
Мал й хвърли стреснат поглед и Бет се разсмя.
— Личи ти, мила моя. Ти направо сияеш. И освен това изглеждаш изтощена.
— Изглеждам изтощена, защото снощи не съм спала — призна Мал.
После й разказа за бележката, която я поздравяваше с добре дошла.
— Сигурно е някой шегаджия — каза Бет спокойно.
— Имам предвид, че тези жълти вестници са по-добри и от нас в откриването на адреси и телефонни номера. Дори сега, когато говорим с теб, те вероятно ровят из миналото, за да спретнат някоя мръсотия.
Мал я изгледа, изпълнена с лоши предчувствия.
— Наистина ли мислиш, че ще се ровят из миналото?
— Твоето и на Хари Джордан — рече Бет твърдо.
— Предполагам, че си мислят да проследим двамата копои. И това, което се е случило, е само предупреждение.
Мал се надяваше Бет да греши. Отиде в кабинета си, затвори вратата и позвъни на Хари в управлението. Той, разбира се, не беше там, но тя остави съобщение да й се обади. После се опита да върне мислите си към работата и предаването, което правеха тази седмица.
Хари паркира джипа пред болницата, изтича по стълбите и влезе вътре.
Доктор Уаксман тъкмо излизаше. Той хвърли изненадан поглед на Хари и забави крачка.
— Какво ти се е случило, детективе? — приближи се той и огледа главата на Хари. — По някаква полицейска работа ли си тук, или имаш нужда от мен в спешното отделение?
— Не сега, докторе, благодаря. Имах само малък сблъсък с автомобил. Нямам счупени кости и мозъкът ми, изглежда, е цял.
— Не се тревожи за косата… скоро ще порасне — успокои го Уаксман с усмивка, като несъзнателно приглади собствените си гъсти кичури. — Между другото, видях снимката ти в сутрешните вестници.
— Не се и съмнявам — кимна Хари мрачно и Уаксман се засмя.
Хари погледна надолу към краката на Уаксман… той беше обут в черни мокасини на „Гучи“. По гърба му полазиха предупредителни тръпки.
— Хубави обувки, докторе — подхвърли небрежно.
— Скъпи, но удобни — съгласи се Уаксман. — Ако човек е на крак толкова часове на ден, колкото мен, той цени и най-дребното удобство.
— Докторе, точно теб идвам да видя — Хари сграбчи ръката му, преди той да си е тръгнал. — Става дума за Сузи Уокър. Искам да разбера с кого е работила. Кои са били колегите й, приятелите й. Всеки, който може да я е познавал.
Уаксман повдигна вежди.
— Нали не смяташ, че е един от нас! Тук, в болницата? — сепна се той.
— Нека кажем само, че търсим всеки, с когото би могла да се е срещала. Това е просто процедура, докторе, няма нужда от притеснение.
Погледът на Уаксман се помрачи, когато той се замисли смутено за това.
— За бога Хари, ще ни принудиш да поглеждаме със съмнение през рамо, ако заразпитваш всички наоколо.
— Точно затова питам първо теб. Тя е работила с теб. Познавал си я по-добре от останалите лекари.
— Е предполагам, че е така. Въпреки че доктор Андрюс също я познаваше… тя даваше часове и като акушерка. И Старевски, от неврохирургията. Всъщност, Хари почти всички я познаваха. Задаваш ми дяволски труден въпрос. Сигурен съм, че когото и да питаш тук, той ще има същия проблем. Болницата е малък свят, дори и голяма болница като тази.
Хари въздъхна. Знаеше, че Уаксман е прав.
— Е, ако се сетиш за някого по-специално, някои, за когото имаш някакво чувство…