Знаеше къде живеят от статията във вестника, затова намери лесно къщата — красив дом до езерото Вашингтон. После седеше в мрака, притиснала до себе си бебето, и чакаше.
Когато небето посивя, тя нахрани дъщеря си, смени пелените й и я уви в одеялцето. Уви я в още едно одеяло, за да й е по-топло, после я притисна силно и зачака някакви признаци на живот в къщата. Небето беше порозовяло, когато някъде горе светна лампа и тя разбра, че семейството вече се събужда.
Написа бележка и я забоде на одеялото. Изгледа с обич дъщеря си, целуна я нежно и я притисна за последен път. После премина тихо по алеята и я остави на широкото каменно стълбище.
Поколеба се, замислена за бележката. Там пишеше: „Знам, че имате нужда от нея и че можете да се погрижите добре за нея. Моля ви, обичайте я“.
Беше сигурна, че постъпва правилно. Нищо друго не й оставаше. Въпреки това още се колебаеше. Сърцето й се беше свило, когато погледна бебето. Обичаше я толкова много, но ако я оставеше при себе си, и двете щяха да потънат в Голдън или в някое негово подобие. Красивата й дъщеря заслужаваше нещо повече.
Мери изтича обратно по алеята, запали колата и потегли.
Така и не успяха да я открият, макар да беше сигурна, че са се опитвали. Напусна щата и си намери работа на стотици километри оттам.
Измина още една година, преди да посмее да се върне в Сиатъл и да продължи учението си в университета. Не плака за бебето си. Болката й беше прекалено дълбока за сълзи и тя зарови спомена в ума си така, както правеше с всички лоши неща, които й се бяха случили.
Глава 45
Не наруших клетвата си — каза Мал на Хари. — Никога не се върнах в онзи дом. Никога повече не я видях. Първите години бяха най-трудни. Не мога да ти кажа какво означава да загубиш детето си по този начин, да знам, че е жива и толкова близо, че бих могла да я докосна. Но тя е тяхна дъщеря. Те се нуждаеха от нея толкова, колкото и тя от тях. Те й дариха сърцата и обичта си, споделиха живота си с нея. Никой никога не узна истината за баща й. — Тя погледна Хари, сякаш търсеше одобрението му. — Нямах избор. Това беше единственият начин тя да получи свобода.
Очите й бяха потъмнели от страданието. Хари осъзна цялата битка, през която беше преминала, вината и отчаянието, с които е трябвало да се справи, като все се е питала дали е постъпила правилно. Мал беше изживяла всички онези години сама и необичана и беше платила ужасна цена.
Той я придърпа в прегръдките си и я притисна до себе си, като я люлееше леко. Тя се вкопчи в него разтреперана. Не можеше да плаче, сълзите й отдавна бяха изплакани. Усети как пръстите му докосват затворените й клепачи, после устните му леко се плъзнаха по дългите й мигли. Преместиха се на скулите, на меките тръпнещи устни. Очите й все още бяха затворени. Нямаше сили да го погледне, не можеше да понесе съчувствието.
Той разкопча блузата й и я съблече, после полата й. Пръстите му проследиха извивката на врата й, гърдите й под бледото бельо от сатен — леко като бриз. Свали бельото й и плъзна ръка по тялото й.
Наклони глава към нея.
— Красиво — прошепна той в ухото й. — Ти си красива жена, Мал.
Устните му потърсиха нейните и ги покриха с безкрайно нежни целувки.
В спалнята той се съблече бързо и седна на леглото до нея. Взе ръцете й и я придърпа към себе си.
— Отвори очи, Мал — промълви настойчиво. — Искам да ме гледаш. Погледни ме.
Не искаше да го прави, не можеше да понесе онова, което щеше да види там.
— Погледни ме, Мал — нареди той. — Трябва да ме погледнеш.
Той държеше ръцете й. Нямаше начин да избяга. Бавно тя повдигна клепачи. Слабото му, красиво лице се появи пред късогледите й очи — разбърканата му тъмна коса и челюстта му с набола вече брада. Погледът му беше настойчив, разпореждаше се с нея.
— Погледни ме в очите, Мал — каза той и стисна силно ръката й.
Не искаше да я загуби точно сега.
Тя повдигна глава гордо, стисна мрачно устни и се приготви да му каже, че няма нужда от съчувствие. Искаше само справедливост. После погледна в красивите му сиви очи и не можа да отмести погледа си. Те я държаха така здраво, както и ръцете му, докато се любеха.
Тя осъзнаваше силата и красотата на тялото му осъзна ваше, че очите му и казват нещо. Енергията му преливаше в пръстите и, изпълваше усещанията й, но въпреки това той не помръдваше. Не я целуваше, не се опитваше да я люби. Очи те му се разпореждаха с нея, поглъщаха я и крайниците й сякаш се размекваха, докато тя се почувства безтегловна плуваща сред пространство, изпълнено със сребристо сияние. Осъзнаваше и виждаше само очите му и нежността в тях.