Той се наведе напред и прошепна в ухото й:
— Това е любов, Мал. Докосване на мислите и телата. Аз те приемам в ума и сърцето си и искам и ти да направиш същото.
Тя ахна тихо и пулсът й запрепуска, когато той се наведе отново да я целуне — леко и безкрайно нежно.
— Усещаш ли, Мал? Сега чувстваш ли я?
Той целуна врата й, плъзна устните си по извивката на рамото й, по гърдите и по корема. Напредваше сантиметър по сантиметър, докато тя извика от желание.
Беше готов за нея, бавен и нежен — искаше тя да знае, че той я обича, че сексът трябва да бъде такъв: мъж и жена в пълна хармония един с друг, хармония на мислите и телата им.
Но и след края той не се отдръпна от нея. Галеше изпотеното й тяло и целуваше лицето и врата й.
— Сега усещаш ли? Знаеш ли вече какво е любовта? — прошепна той.
— О, Хари! — Беше останала без дъх от внезапната радост, която я изпълни. — Обичам те, Хари — въздъхна тя.
Лежаха с преплетени тела в някакво собствено сребристо пространство. Тя вече нямаше тайни.
След малко той се отдръпна, отиде в кухнята и й направи чаша от любимия й чай. Донесе й го внимателно и го сложи на нощната масичка. Тя му благодари с усмивка.
— Аз трябва да ти благодаря — каза той скромно.
— Никой не би трябвало да преминава през онова, което ти се е случило. Никой не би трябвало да преживява подобни неща, а след това да ги съживява с думи. Но има един важен въпрос, който искам да ти задам. Сигурна ли си напълно, че това е същият мъж, когото търсим?
— Да — отрони тя тихо. — Името му е Уил Итън. После въздъхна с облекчение. Най-после всичко излезе наяве.
— Ще имаме нужда от помощта ти, Мал, ако искаме да го заловим, преди да е убил отново.
Този път тя не се поколеба. Знаеше, че може да му има доверие.
— Ще помогна — съгласи се и го погледна. Въздъхна тихо, но Хари вече добре осъзнаваше какво точно са й стрували тези думи.
Глава 46
Машината за сензации подлудя.
През тази седмица Малъри Малоун ще направи сензационни разкрития в предаването си. Не можеха да кажат точно какви, но щели да бъдат много лични. И за разлика от обичайните предавания на запис, това щяло да бъде на живо и без публика в студиото.
Новината не беше известена и пред екипа на „Малмар продакшън“. Дори Бет тънеше в неведение.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? Каквото и да е то? — попита тя Мал разтревожено, когато най-после четвъртъкът дойде.
Смяташе, че Мал изглежда ужасно — със сенки под очите от липсата на сън, замаяна от големите количества кофеин и напрегната като навита пружина.
Мал обикаляше из празното студио като котка в клетка, която търси начин да се измъкне. Погледна Бет и видя загрижеността в очите й.
— Трябва да го направя. Всичко ще бъде наред.
Стресната, Бет хвана Мал за ръката.
— Недей, Мал. Отмени предаването… все още има време. Имаме на запис достатъчно предавания, можем да пуснем някое от тях.
— Трябва да го направя.
Мал обикаляше из студиото, но не забелязваше нищо в него. Виждаше единствено картините, които бяха в главата й.
Половин час, преди да започне предаването, Хари влезе в студиото. Той я видя как седи сама в полумрака, докато около нея се вихреха последните приготовления. Очите й бяха затворени, а главата й беше отпусната назад, сякаш си почиваше. Но по стиснатите й ръце разбра, че не е така.
Отиде до нея, сложи ръце на раменете й и се наведе да я целуне по бузата. Очите й се отвориха и тя промълви с благодарност:
— О, Хари, ти си тук…
Той приседна до нея.
— Всичко е уредено. Всички линии се прослушват, включително и домашния ти телефон, а в дома ти има полицай на пост.
Тази вечер убиецът щеше да разбере, че тя знае. Очакваха, че той ще направи нещо, но Хари не й го каза.
Изгледа я. Надяваше се, че тя ще се справи. Целуна я леко по устните.
— Да стискаме палци, Мал — каза и вдигна ръце. — Това може да е краят.
— Ще стискаме палци — отвърна тя.
Часът на предаването дойде. Ярките светлини показваха малкото твърдо диванче и ниската масичка със съд, в който имаше люляк и божури, както Мал беше поискала. Беше облякла обикновен син пуловер и пола, косата й беше обърната назад и по нея нямаше нито едно бижу. Не изглеждаше като известната телевизионна личност, която можеше да измъкне всичко от интервюираните и да открие необходимите факти за всеки. Изглеждаше изморена, почти некрасива, сякаш някаква светлина в нея беше изгаснала.
Тя седна, взе бележките си, порови се нервно из тях, после ги остави. В тъмнината, отвъд осветената сцена, видя Хари и Бет. Той повдигна ръка и й показа стиснатите си палци. Режисьорът отброи последните секунди и предаването започна.