Звънецът над вратата подръпна и тя се появи. Огледа се с леко повдигнати вежди, сякаш се чудеше какво, по дяволите, търси тук. Той тръгна към нея с усмивка. Мал никога нямаше да се промени.
— Здравей — посрещна я и протегна ръка.
— Здравей. — Тя стисна ръката му.
Той я огледа. Беше облечена в синя риза, джинси и черно кожено яке.
— Оппа — възкликна с усмивка.
— Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях. Така ми се струва.
Очите им се срещнаха и те останаха сами сред задименото заведение.
— Добре ли си? — попита я.
Тя кимна и русата й коса се разлюля, а водните капки заблестяха по нея.
— Насам, мадам.
Той я поведе към ъгловото сепаре, като все още държеше ръката й.
— Нашата маса — промълви тя.
— Дорис ти с донесла цвете.
Той и показа маргаритката и тя се усмихна.
— Дорис е симпатяга.
— Солта на земята — съгласи се той.
— Знам, че имаш слабост към сервитьорките. — Тя се сети за Джили. — И към телевизионни детективи.
Той я наблюдаваше как сяда с леки, елегантни движения, които му напомниха как изглеждаше с онази по-разголена рокля на празненството на майка му.
Скуийз се показа изпод масата. Седна на задните си крака и загледа предано Мал.
— Здравей, Скуийз — каза тя и взе лапата му. — Как е моето момче?
— Обичай ме, обичай кучето ми — въздъхна Хари.
— Ще ти се.
Тя му се усмихна шеговито и той въздъхна отново.
— Знаеш ли, Малоун? Ти въобще не се променяш.
Дорис тръгна към тях. Избърса ръка в престилката си и я протегна.
— Здравей, Мал, как си? — поздрави тя сияеща. — Стипцата ще ти купи ли днес шампанско, или както обикновено?
— Предполагам, че както обикновено — въздъхна Мал. — Как си, Дорис?
— Не мога да се оплача. — Дорис оправи косата си и я погледна искрено. — Искам да ти кажа, че си много смела жена, щом направи това. Да се покажеш и да кажеш всичко това. Ти помогна да заловят бостънския убиец. Ние, жените, трябва да се държим една за друга, както казах и преди.
— Благодаря, Дорис.
Мал се изчерви от похвалата и Хари я изгледа, удивен, че все още е толкова срамежлива и се изчервява.
— Просто трябваше да го направя — призна тя и Дорис я потупа одобрително по рамото.
— Бирите са от мен — извика им през рамо, докато се отдалечаваше. Те се спогледаха.
— Готова ли си за празненството на Ванеса тази вечер? — попита той.
— Разбира се — кимна тя. — Не бих го пропуснала. Защото отново ще танцуваме теб.
Той се усмихна и прокара пръсти през косата си.
— Малко пламенна салса, а?
Тя поклати рамене и се разсмя.
— Нямам търпение.
— Видя ли медала на Скуийз? — попита Дорис, когато се върна с бирите.
Беше толкова горда, сякаш той беше нейно куче.
— Медал? — Мал изгледа изненадано Хари.
— Шефът му даде Кучешки медал на честта. Той не отговаря съвсем на изискванията, защото не е полицейско куче, но всички решиха, че си го е заслужил.
Скуийз отново се измъкна изпод масата. Той вдигна лапа и се загледа обичливо в Дорис.
— Трябва да го научиш на някой нов трик — въздъхна тя. — Този става малко досаден.
Тя забърза към бара. Хари прошепна на Мал:
— Само чакай.
Тя се върна след миг с нова порция пържола. Хари въздъхна престорено и Дорис измърмори отбранително:
— Е, ще стане дебел? И какво от това?
— Заслужил си го е — съгласи се Мал. — Освен това е по-забавно от медала дори. Благодаря, Дорис.
— Искаш ли да поръчам и за теб?
Хари повдигна въпросително тъмните си вежди.
— Разбира се, обичам изненадите.
Тя скръсти ръце, готова за предизвикателството.
— Две пържоли, пържени картофи и всички гарнитури, ако обичаш, Дорис. — Той изгледа Мал усмихнато. — Както каза дамата, щом не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.
Дорис отиде да изпълни поръчката. Мал отпи от бирата. Загледа се в Хари. Гъстата му тъмна коса вече израстваше върху белега, синьо-черна брада беше набола по лицето му. Беше толкова близо до него, че виждаше мъничките тъмни точици в ясните му сиви очи. Той беше най-хубавото нещо в живота й.
— Е? Сега, когато всичко свърши, ние какво ще правим? — попита той спокойно.
Тя повдигна вежди изненадано.
— Това друг детектив Джордан ли е?
— Старият, но с повече разум в главата.
Тя го изгледа колебливо и той каза:
— Смяташ ли, че ще се караме, Малъри Малоун?