Тя отвори очи и се огледа объркано. Не беше свикнала да има свободно време и сега не знаеше какво да го прави.
Изправи се и отново закрачи по терасата. Откъсна още един увехнал цвят от азалиите и се намръщи, когато закапаха първите едри капки от надвисналите облаци. Проблесна светкавица, чу се гръм. Само след секунди се изля порой. Тя пристегна по-здраво халата около тялото си и побягна към стаята.
Телефонът отново звънеше. Хукна към кабинета, за да го вдигне, но се спря, щом чу прещракването на телефонния секретар. Напомни си, че има нужда от почивка. А това означаваше, че няма да отговаря на никакви телефонни обаждания.
Тя се поколеба, поглеждайки към апарата. Нямаше нищо лошо, ако чуе кой се е обадил. Просто за да бъде сигурна, че не са я забравили напълно.
Изслуша дванайсетте съобщения и вече се беше отегчила, когато чу номер тринайсети — обаждането на Бет Харди.
— Извинявай, че нарушавам спокойствието ти — поде Бет, — но ми се струва, че това е спешно. Сещаш ли се за студентката от Бостънския университет? Онази, която бяха изнасилили и убили. Беше ми казала екипът да проучи нещата, в случай че се заинтересуваш. Е, тази сутрин се обади някой си детектив Хари Джордан. Иска и ти да се занимаваш с този случай. Казах му, че програмата ти е запълнена и че си в отпуска. Изглежда, му стана доста неприятно, че те няма. Във всеки случай сметнах, че ще искаш да знаеш. Междувременно се надявам, че се забавляваш или поне, че си почиваш. О, между другото, имам служебния му телефон, домашния също. Нерегистриран. Малко необичайно за полицай, а? Е, просто смятах, че трябва да ти предам това. А ето и телефоните, за всеки случай — добави тя през смях.
Мал се отпусна на креслото до бюрото си. Не беше забравила момичето, брутално изнасилено и убито.
— Самър Янг — промълви тя.
Името звучеше като магия. Беше сигурна, че родителите са обичали много дъщеря си.
Сви крака и обви коленете си с ръце, загледана в пространството, умислена. Най-накрая взе слушалката и се обади на детектив Джордан. Служебният му телефон иззвъня десет пъти, преди да се включи секретарят.
— Нищо чудно, че се нуждаете от помощ, детективе — започна тя раздразнено. — Едва дочаках проклетият секретар да се включи. Направете ми услуга, пробвайте три иззвънявания преди включването на секретаря. Това ще ми спести и време, и нерви. Знаете къде да ме откриете. О, между другото, обажда се Малъри Малоун.
Ядосана, тя тръшна слушалката и измарширува към кухнята. Напълни чайника и докато чакаше водата да заври, потропваше нервно по полирания плот. Сложи пакетче чай от горски плодове в чаша на розови цветчета, наля върху него врялата вода и разбърква, докато течността стане достатъчно червена. После грабна едно парче лимонов сладкиш и се върна обратно в дневната.
За две минути изяде сладкиша.
— Ти ме принуди да го направя, детектив Хари Джордан — изрече тя на глас и виновно запресмята калориите. После се разсмя. — По дяволите, това, от което имам нужда, е една хубава вечеря. Дори не мога да си спомня кога за последен път ядох, без да бързам. Какво удоволствие може да бъде това.
Отегчена, тя взе телефона и набра домашния телефон на Джордан.
Хари тъкмо влизаше през вратата. Беше облечен в сиви къси панталони и мокра от пот сива тениска и буташе бегач „Нишики“ с дванайсет скорости. Скуийз стигна пръв до телефона, но номерът с будилника беше върхът на способностите му. Сега просто се разлая бодро.
— Махни се от пътя ми, куче. Това е човешка работа.
Хари се тръсна на един стол и грабна слушалката.
— Да, тук е Джордан — каза той, дишайки тежко.
— А тук е Малъри Малоун, детектив Джордан.
— Малъри Малоун?
Беше удивен. Тя беше последният човек, когото очакваше да чуе.
— Надявам се, че тежкото ви дишане не означава, че съм ви хванала да правите нещо, което не бива — добави тя остро.
Хари повдигна вежди.
— Госпожо Малоун, надявам се никога да не ме хванете, че правя нещо, което не бива. Но пък ние може да имаме различни мнения за нещата, които може и които не може да се правят.
— Сигурна съм, че сте прав.
Гласът й беше студен, дори рязък. Хари се усмихна, защото разговорът с нея му доставяше удоволствие.
— Благодаря, че ми се обадихте. Ще проявя любопитство, но как открихте домашния ми номер?
— Никога не подценявайте силата на един добър екип за проучване.
— С други думи, няма значение какво знаеш, важното е кого познаваш.