Повдигна вежди високомерно.
— На обиколка из бедните квартали, а, детектив Джордан?
Хари стисна зъби. Какво очакваше тя, по дяволите!
— Съжалявам, че не отговаря на вашите изисквания, мадам. Но тук е близо до полицейското управление, а аз съм дежурен. — Той повдигна рамене. — Освен това полицаите не могат да подбират много с парите, които изкарват. Всички момчета се хранят тук.
Очите й се присвиха.
— Повечето полицаи, Джордан. Но не и богатите полицаи.
Хари осъзна, че е загазил. Тя не понасяше ресторанта, не понасяше и полицаите, а още по-малко богатите полицаи. Запита се откъде ли знае, после реши, че е научила по същия начин, по който е открила нерегистрирания му телефонен номер. Тя винаги искаше да знае кого точно интервюира.
Онези, които я бяха разпознали, обръщаха глави след нея, но тя сякаш не забелязваше хората. Когато седна срещу Хари, кракът й се опря в кучето. Стресната, тя погледна под масата, после лицето й се озари внезапно от усмивка.
Хари я изгледа объркано. Сякаш някой беше запалил светлина в нея.
— Кажи здравей на дамата, Скуийз — нареди той и кучето, вярно на името си, се измъкна между краката им.
После застана до Малъри и повдигна учтиво дясната си лапа.
— О, симпатяга!
Тя погледна Хари смутено, но взе лапата и потупа кучето, като му говореше мило.
— Назад, Скуийз — каза той и кучето послушно се пъхна отново под масата.
Сложи глава на очуканите ботуши на Хари и зачака да види какво следва.
Мал погледна към Хари над обгорената от цигари пластмасова маса.
— Скуийз не е ли малко странно име за куче? Човек не избира ли обикновено Роувър или Фидо, или нещо такова?
— Нарича се Скуийз, защото може да се измъкне от всяко място. Доказа го още като бебе. Което и място да изберях, той се измъкваше. Под оградата на задния двор, през прозореца на колата, от стаята ми нощем. Смятах да го нарека Худини, но после реших, че е прекалено завъртяно за куче. Скуийз е по-добре.
Тя кимна в съгласие и косата й, поръсена с дъждовни капки, се разлюля край лицето й.
Хари отмести поглед от нея и й подаде едно позамърсено пластмасово меню.
— Какво ще поръчате? Бих препоръчал свинска пържола и пържени картофи.
Тя хвърли поглед към препълнените чинии, които се подаваха от кухнята.
— Една бира ще ми бъде съвсем достатъчна.
Бирата като че ли не беше в неин стил. Хари предполагаше, че ще поръча кафе — черно, без захар. После заядливо си помисли, че тя сигурно знае кога трябва да играе ролята на едно от нашите момчета.
Той махна на Дорис и поръча две бири. Дорис зяпна, когато видя кой е с него.
— Две бири! — възкликна тя удивена. — Трябва да купуваш шампанско на тази дама. Скръндза.
Мал се разсмя, когато Дорис й намигна.
— Ние, жените, трябва да се поддържаме — обобщи Дорис и тръгна към кухнята.
Върна се бързо, като светкавица, с бирите и с бележника за поръчките.
— Мал, ще можеш ли да ми дадеш автограф ей тук? — попита тя развълнувано. — Иначе хлапетата ми няма да повярват, когато кажа кой е бил в ресторанта. А, по дяволите — добави тя примирено, докато Мал се подписваше с лекота, — те и без това няма да ми повярват. Ще си мислят, че си фантазирам.
— Но ние двете ще знаем, че не си измисляме — усмихна й се Мал.
— Да. И точно това има значение. Благодаря, Мал! И щом си тук, не позволявай на Хари да се измъкне. Винаги съм казвала, че той е само мускули и никакъв мозък.
В очите на Мал проблясваше смях, докато отпиваше от бирата си. После свали якето си и погледна Хари.
— Добре, Джордан — рече тя, внезапно станала съвсем делова. — Вие сте на ход.
— Имам чувството, че се явявам на тест за шоуто — избъбри той притеснено.
— Може и така да е. Така че започвайте.
Той й разказа фактите около убийствата и това че между трите млади жени не е имало никаква връзка. Не са били от един град, нито дори и от един и същ щат. Не са се познавали помежду си. Не са живели в близост една до друга. Не са ходили в едно и също учебно заведение.
— Това не са случайни убийства — продължи Хари. — Този човек е прецизен. Той е много организиран убиец. Знаел е точно какво прави. Мисля, че е знаел къде са живеели жертвите му, техните ежедневни навици, в какви часове са заниманията им и кога има вероятност да бъдат сами.
Очите на Мал се разшириха и тя потръпна леко.
— Искате да кажете, че ги е дебнел!
— Така предполагам.
— Това е ужасно — изрече тя мрачно. — Един маниак на свобода, сред всички тези училища. Той може просто да се огледа и да си избере. Нямате ли поне някаква следа?