— Отначало се заинтересувахте от историята. После изведнъж се отказахте. Иска ми се да знам защо.
Тя повдигна рамене.
— Оставих ви да ми разкажете историята, детективе. Изслушах ви. Взех решение. Това е начинът, по който работя. Не е приятно човек да получава отказ, Хари Джордан, разбирам го.
Тя оправи чантата си, като все още отбягваше погледа му.
— В това няма нищо лично, разбира се.
После мина покрай напуканите червени маси, излезе от ресторанта и се качи в лимузината, която я очакваше.
Глава 10
Мал се взираше упорито в дъжда през прозореца на колата, като си внушаваше, че не бива да мисли за това. По време на полета за „Ла Гуардия“ прочете четири дълги статии в последния брой на „Венити феър“, но ако някой я беше попитал по-късно, тя не би успяла да каже и дума за тях.
Никога досега не бе се радвала толкова при вида на собствената си врата. Затвори я зад себе си и се облегна на нея с разтуптяно сърце, сякаш беше бягала дотук.
Икономката й беше оставила лампите светнати и сега Мал се огледа около себе си с благодарност за спокойния си дом. Събу обувките си и се запъти по коридора към спалнята си.
Чистите памучни чаршафи бяха вече застлани на огромното легло, покрито с пухкави възглавници и мека кашмирена завивка. Мал нямаше търпение да се пъхне в леглото си.
Тя разкопча сивата си пола и я съблече. После пусна и блузата си на бледия килим. Бельото й последва останалите дрехи и тя се отправи към банята, облицована с розов мрамор.
Откри кибрит и запали свещите с аромат на люляк, поставени между папратите, после пусна крана. Облегна се на хладната мраморна мивка и се погледна в огледалото. Беше шокирана, когато откри, че изглежда съвсем нормално. Все още изглеждаше като Малъри Малоун, известната журналистка със свое собствено успешно шоу в най-гледаното време.
Влезе във ваната и се отпусна със затворени очи под успокояващата топлина на водата. Зачака познатото ухание на люляци да я върне към онзи спомен, който все още ценеше, към единствения миг на идеално щастие, за който можеше да си спомни. Но тази вечер магията не се получи.
Тя излезе уморено от ваната и уви около себе си пухкава бяла хавлия. Отново погледна в огледалото.
Собствените й очи я гледаха оттам, потъмнели от страх. Беше забравила да си изчисти грима. Бързо премина през обичайния вечерен ритуал — почистващо мляко, освежител, овлажнител, малко крем под очите. Беше включила на автопилот.
Среса косата си, после се приближи гола до огромния гардероб. Облече сив анцуг и бели чорапи. Обърна се и се огледа в голямото огледало. Светлината в нея сякаш беше угаснала. Отново беше госпожица Никоя.
Свела глава, тя отиде от спалнята в кухнята, наля вода в чайника и я зачака неподвижно да заври. Направи от любимия си чай от горски плодове, но този път дори не помисли за лимонов сладкиш.
Тя се върна в спалнята, като носеше внимателно чашата, после я остави на сребърния поднос върху нощната масичка и легна. Отпусна се сред удобните бели възглавници, включи телевизора и намали звука.
На екрана се изписа: Новини.
Тя изпи с чая две хапчета против главоболие и се загледа в образите от световните новини.
След малко угаси лампите. Сви се на кълбо и трепереща зачака да дойде сънят и да победи спомените.
Удобното легло сякаш я отнасяше все по-надолу, меките възглавници я задушаваха, тя пропадаше в бездънна яма…
С ужасен вик скочи в леглото си. Отметна завивките и стана разтреперана. Гърлото й беше пресъхнало, тръпки разтърсваха цялото й тяло.
— О, Боже — прошепна глухо. — О, Боже, не…
Кошмарът не се беше появявал от дълго време, смяташе, че най-после си е отишъл, погребан в едно тайно местенце на ума й, заедно с всички останали лоши неща. Но той все още беше тук. Все още беше тук.
Тя бързо запали нощната лампа, после полилея и лампите в банята. Изтича през всички стаи, като палеше лампите, докато жилището й заблестя като коледна витрина. Огледа се, все още трепереща. Вече нямаше място, където да се скрие призракът. Успокои се.
Върна се в спалнята и взе един куфар от гардероба. Започна да го пълни забързано. Само най-простите неща — работните й принадлежности, анцузи, маратонки.
Когато свърши, погледна часовника до леглото. Беше два и трийсет. Трябваше да изпрати по факса резервация за Таксън — курорта с минералните извори, и да ги предупреди да я очакват. Оставаха й още три часа и половина, преди да се обади на летището да й запазят билет за най-ранния полет. Три часа и половина, преди да избяга от Хари Джордан… и от миналото си.
По същото време, два и трийсет през нощта, Хари беше в гимнастическата зала на Муунлайтин клъб. Беше изиграл една доста дълга игра на баскетбол, а след това четирийсет и пет минути се занимава на уредите. Вдигна за последен път над главата си седемдесеткилограмовата тежест, задържа я, след това я пусна отново. Ручейчета пот течаха по врата и по гърдите му.