Росети въздъхна.
— Оставих меко легло и гореща жена, за да дойда тук и да те открия, Професоре. Какво ти става? Вечеря веднъж с Малъри Малоун и спираш да отговаряш на обажданията? Вече си над нас, обикновените полицаи, или какво?
Хари попи потта си с хавлия.
— Имам много неща на главата си.
— Аз също, не се ли сещаш? Госпожа Малоун се оказа по-важна от моята работа. Не се появяваш, не се обаждаш…
Хари мина покрай него и тръгна към душовете. Росети го последва.
Хари се съблече, пусна душа и влезе под струята, като повдигна лице към нея и затвори очи.
— Що за извинение е това? — оплака се Росети. — Имал много неща на главата си. А аз нямам, така ли? Смятах, че ние двамата… двамата мускетари… търсим убиеца. Предполагам, че сега, когато и Малоун е включена, вече са тримата мускетари.
Хари избърса водата от очите си и погледна разгневения детектив.
— Сгреши — каза той. — Малъри Малоун отказа да ни помогне.
Росети зяпна.
— Наистина ли?
— Наистина.
Хари излезе изпод душа и се избърса.
— Каза, че няма достатъчно информация, върху която да изгради едно телевизионно предаване. И че портретът по описание е неточен.
— И как, по дяволите, би могла да знае?
Хари повдигна рамене. Обу чифт тъмносини боксерки и джинсите си.
— Може да има шесто чувство. Не знам. Всичко, което знам, е, че тя се ентусиазира да ни помогне, а после се отказа.
Росети го изгледа с подозрение.
— Да не си й се нахвърлил?
Хари се разсмя, докато пъхаше ризата си в панталоните.
— Не, не съм я свалял. Тя е самата госпожа Мразовита Студенина. През по-голяма част от времето.
— Ами през останалото време?
Хари се замисли, докато закопчаваше ризата си.
— През останалото време се палеше доста, но не беше лоша — каза той накрая.
— Не беше лоша?
— Ами да, като добро момиче. Жена — поправи се той, въпреки че, като се замисли сега, в нея наистина имаше нещо момичешко зад фасадата на преуспяваща жена. Може би идваше от миглите. — Хареса Скуийз.
Росети се усмихна.
— Пътят към сърцето на момчето… всеки път номерът минава. Обичай мен, обичай и кучето ми.
— Всъщност не се стигна чак дотам, Росети. Междувременно тя ме ядоса толкова, че трябваше да дойда тук и да си избия гнева с упражнения. Иначе щях да натупам някого.
— Разочарование, а?
Хари преметна уморената си ръка през елегантно облечените рамене на Росети, когато се запътиха към фоайето.
Клубът гъмжеше от хора, които идваха и си отиваха, а кафенето беше претъпкано. Двамата грабнаха по едно кафе, казаха по няколко здравей и довиждане и излязоха през тежките врати. Постояха на стълбите, като отпиваха от кафето си и гледаха напред в дъждовната нощ.
— Разбираш от половин дума, Росети — промълви Хари.
Чистачките работеха, но едва се справяха със силния дъжд, докато минаваше с „Ягуара“ по тихите улици към площад „Луисбърг“. Часът беше три през нощта и той беше изтощен, но знаеше, че няма да заспи.
Скуийз чу познатия звук от двигателя на „Ягуара“ и силното хлопване на вратата. Чакаше в преддверието, с поклащаща се опашка и поглед, вперен напред.
Хари сложи нашийника му и отново се върна на дъжда.
— Ще свършим бързо, старче — промърмори му с наведена глава, докато прескачаше локвите. — Извинявай за тази вечер, но имах нужда да остана сам.
Той се усмихна сам на себе си… Да се извинява така на кучето като на пренебрегната съпруга!
— О, по дяволите, Скуийз! Това, от което имам нужда, е едно питие. А ти се нуждаеш от кокал.
Хари задърпа недоволното куче по улицата, за да се скрият от дъжда.
Влезе в кухнята, даде кокала на кучето и си взе неотворена бутилка „Джим Бийм“ от шкафа. Наля си, добави лед и отиде в дневната. Запали лампите, но намали светлината им. Пусна един компактдиск на Нийл Янг и се отпусна в любимото си старо кожено кресло, което беше също толкова очукано, колкото и любимото му старо кожено яке.
Отпи бавно от бърбъна, после се облегна назад и се остави на музиката. Парчето, което вървеше в момента, се наричаше „Неродена легенда“. Тази песен винаги му напомняше за бившата му жена Джили. Нещо повече, то описваше онова, което изпитваше той към нея, когато я срещна. И макар да си казваше, че всичко е свършило, че онова, което си е мислил, никога не е било, песента все още връщаше болката в сърцето му.