По онова време той беше на шест години. По-късно разбра от майка си тъжната история, която, разбира се, въобще не достигна до съседите. Пазеше се като семейна тайна. Междувременно съпругът й сменяше различни служби като пътуващ търговец, непрекъснато на път и непрекъснато в кръчмата.
Това не беше единствената семейна тайна. Момчето спеше в леглото на майка си от мига, в който го извадиха от пелените. И това винаги му беше неприятно. Тя беше грамадна жена с огромни увиснали гърди, от които му даваше да суче всяка вечер, дори и след като го отбиха и той вече не искаше млякото й.
После, за неин срам, тя продължи да му ги предлага през цялото време, докато той растеше.
— Продължавай — настояваше тя и пъхаше в устата му огромното си кафяво зърно. — Освободи ме от бремето на това мляко. И без това за всичко си виновен ти… Заради теб надебелях толкова. Заради теб баща ти не ме иска вече.
Женският й мирис го обгръщаше, докато тя правеше нещо под нощницата си, стенеше и трепереше.
— Какво правиш? — питаше я той ужасен и отдръпваше устата си от нея, но тя просто дръпваше главата му обратно.
— Просто продължавай — нареждаше тя, а ако той се отдръпнеше, тя го удряше силно през лицето. — Прави каквото ти казвам или ще те смажа от бой — изсъскваше тя и трепереше от възбуда, когато той й се подчиняваше.
А после слагаше ръце и върху него. Но за това не искаше дори и да помисля. Спалнята му беше също така безупречна, както всичко останало в къщата — обикновен бежов килим, обикновено дървено легло и дървени нощни масички със стъклени плотове. Леглото му беше единично. Само като си помислеше за спане заедно с някого, и му се повдигаше. Тази стая си беше само негова.
Той свали вълненото си сако и го закачи прилежно в гардероба. Събу сивите си панталони и също ги закачи. После съблече ризата и боксерките си и ги хвърли в коша с прането. След това стоя дълго под душа.
По-късно се изсуши и се загледа в огледалото, където се виждаше голото му тяло. Беше нисък и набит, с широки рамене, останали от годините, когато тренираше вдигане на тежести. За разлика от гъстата коса на главата му, която боядисваше в черно-кафяв цвят всеки месец в един фризьорски салон в центъра на Бостън, космите на гърдите му бяха посивели. Както и космите на брадата му.
Когато беше на двайсет и шест години и косата му започна да посивява, той смяташе, че изглежда доста привлекателен. Изискан беше думата, с която описваше себе си. Но скоро беше принуден да осъзнае, че преждевременно посивялата коса означаваше преждевременно състаряване. Оттогава започна да боядисва косата си.
Въобще не приличаше на портрета по описание. Той се засмя на иронията в случая. Освен очите, разбира се… но той винаги носеше контактни лещи, когато отиваше на лов.
Взе очилата с дебели рамки и си ги сложи. После среса косата си, като я раздели съвсем точно на крив път и я обърна наляво. Естествено, когато беше дръпнал скиорската шапка, гъстата му, твърда коса беше щръкнала и точно така изглеждаше на портрета. Неприбрана и загладена, както я носеше винаги, блестяща от няколкото капки старомодна помада.
Останалата част от портрета по нищо не приличаше на него, освен в най-общи линии — тясното лице, гъстите вежди, но устата беше нарисувана съвсем погрешно, брадичката също. Само като се замисли, той се разсмя силно. Колко по-умен се беше оказал от полицаите. Никога нямаше да го хванат, дори и след милион години.
Лов беше думата, която той предпочиташе, вместо дебнене, както казваха полицаите. Той беше ловец, който търсеше достойна жертва. Отнемаше му известно време, защото беше претенциозен, освен това и самото търсене му доставяше удоволствие. После идваше преследването и извратената възбуда от факта, че жената не осъзнава, че той я познава почти толкова добре, колкото тя самата се познава. И тогава идваше моментът на удара. Съвършеният момент.
Той облече бяло поло, обу черен памучен анцуг и маратонки, после тръгна обратно по коридора. Спря пред заключената врата. Дълго време я гледа замислено, но нямаше намерение да влиза вътре тази вечер. Нямаше нужда.
Върна се в кухнята и отвори хладилника. Вече беше вечерял в едно малко ресторантче в центъра на града. То беше едно от няколкото ресторантчета, които му харесваха. Там вече го познаваха, тъй като беше редовен посетител и нямаха нищо против, че винаги е сам, вместо да води жена със себе си, което би означавало повече пари в касата им. Винаги пиеше чаша червено вино, винаги поръчваше пюре от картофи и винаги даваше голям бакшиш, което му гарантираше добро обслужване при следващото посещение.
Той огледа съдържанието на хладилника. Голяма бутилка водка „Смирнов“, няколко бутилки сода и три лимона. И малък, тесен, стоманен нож в пластмасова опаковка.