— Добре.
Мал пое към собствения си офис.
— А, между другото… обади се детектив Хари Джордан. Няколко пъти. Той като че ли не ми повярва, когато му казах, че си заминала. Предполагам, не смята, че имаш право на почивка. Казах му, че ще се върнеш днес. Освен това накарах да проучат живота му… Сведенията са в компютъра ти.
Мал се спря с ръка на бравата на вратата си.
— Каза ли какво иска?
— Да. Домашния ти телефон. — Бет я изгледа с любопитство. — Е? Ще ми кажеш ли какво стана на тази среща в Бостън?
Мал повдигна рамене и се извърна.
— Да вървим да гоним дивото. Това е. Детектив Джордан не е събрал достатъчно информация.
Бет кимна замислено.
— Тогава става дума за нещо лично? Само между теб и детектива, а?
Мал подаде глава иззад вратата.
— Разбира се, че не — отрече тя възмутено. — Нямам за какво да говоря с този мъж.
Офисът й беше обширен и светъл, с прозорци от пода до тавана, които и предлагаха гледка към непрестанното движение на „Медисън авеню“. По бюрото й от метал и палисандрово дърво нямаше нищо разхвърляно, въпреки че това щеше да се промени след започването на срещата в девет. Около овалната маса от палисандрово дърво в единия край на стаята бяха наредени вече столове, а на една метална поставка бяха сложени сок, кафе и нискокалорични бисквити.
Тя седна зад бюрото си, свали шапката и прокара пръсти през косата си, замислена за Хари Джордан. Беше се държала глупаво. Сигурно му се е сторило странно, че си тръгна така.
Наля си чаша сок.
Джордан просто я беше изненадал.
Персоналът започна да нахлува за събранието и тя реши да изхвърли от ума си Хари Джордан и цялата случка. В края на краищата никога повече нямаше да го види.
Денят й беше много напрегнат. На събранието прегледаха сценария за следващото предаване, уточниха последователността и направиха някои промени. Мал добави и едно връщане към предаването за милионера от миналата седмица, защото то имаше сензационен отзвук в пресата. Бяха направили нов филм за огромното му имение и прословутото стълбище, както и няколко снимки на старчето, скачащ гол от яхтата си сред синьото Средиземно море в компанията на три голи млади жени.
Мал се усмихна на коментара на Бет по снимките.
— Добре че има пари, защото с другите си атрибути не би стигнал доникъде.
След събранието Мал се преоблече в бледосив костюм с панталони за обяда с президента на телевизионната мрежа, където обсъдиха бъдещите й планове.
— Ако при теб върви добре, със сигурност ще е добре и за нас — каза й той, доволен от популярността й, особено след предаването от предната седмица.
Оттам тя отиде на друго събрание в студиото, което продължи повече време, отколкото очакваше. След него влезе в гимнастическата зала и поработи на уредите около час.
Когато се върна в офиса си, вече беше станало шест часът и нямаше никой друг, освен Бет.
Бет си сложи червилото и парфюма, оправи полата си и се усмихна на Мал.
— Как изглеждам?
— Страхотно. Всъщност наистина изглеждаш чудесно. Роб е късметлия.
— Казвам му го всяка сутрин, щом се събуди.
— А той казва ли ти го всяка вечер, преди да заспи?
— Заедно с някои други неща. — Тя намигна и се засмя. — Е, тръгвам си вече. Имаш ли нужда от нещо?
Мал поклати глава, загледана нанякъде с копнеж. Бет се поколеба.
— Какви са плановете ти?
— Току-що се връщам. Предполагам, че ще си легна рано, за да си наваксам съня.
Телефонът иззвъня и двете едновременно завъртяха глава. Мал го изгледа недоволно.
— Тръгвай — каза тя на Бет. — Нали вече излизаше?
— Никога не мога да устоя на звънящ телефон. Искам да кажа, че може да е нещо наистина важно, на живот и смърт. — Тя вдигна слушалката. — „Малмар продакшънс“.
— Здравейте, Бет — каза Хари Джордан.
Веждите й се повдигнаха чак до косата.
— Хари Джордан — прошепна тя на Мал.
Мал поклати глава.
— Не — прошепна тя в отговор.
— Отличен за постоянството, детективе — каза усмихнато Бет.
— Благодаря за оценката, но онова, което наистина искам, е да говоря с госпожа Малоун.
— Хм, ами, тя е… тя е заета… — Тя погледна към Мал, която кимаше окуражително — предполагам — добави, но в гласа й звучеше съмнение.
Мал чу смеха му, бумтящ по телефона.
— Радвам се, че се е върнала. Кажете й, че ми е липсвала.
— Каза, че си му липсвала — предаде Бет, като покри слушалката с ръка.
Мал завъртя очи и въздъхна тежко.
— Може да й кажете също, че съм долу във фоайето и непременно искам да я видя.