Мал отново поклати глава.
— Защо не? — прошепна Бет, но Мал се намръщи и прокара пръст през гърлото си.
— Съжалявам, детективе, но тя е прекалено изморена. За първи ден е на работа и… нали знаете.
— Ще почакам — заяви той твърдо, преди Бет да затвори.
Тя изгледа Мал изпитателно.
— Е, защо не? Искам да кажа, че човекът просто си върши работата. Какво ще ти стане, ако го оставиш да ти изложи случая си? А пък и гласът му е страхотен. Бих казала дори секси.
Мал се отпусна на стола си и вдигна крака на бюрото. После изгледа гневно Бет.
— Той е стар, грохнал и грозен. Освен това, ще закъснееш — изрече тя твърдо. — Тръгвай, не карай мъжа си да те чака.
Бет въздъхна. Смяташе, че за толкова известна телевизионна звезда, Мал изглежда ужасно самотна.
Тя се обърна, когато чу спирането на асансьора. От него излезе някакъв мъж и очите й се разшириха, когато го видя. Беше висок и слаб, с тъмна коса и набола брада. Облечен бе с черно кожено яке и протрити джинси, които изглеждаха така, сякаш е спал с тях. От него се излъчваше самоувереност. Определено беше много привлекателен.
— Детектив Джордан — досети се тя.
— Бет Харди. Радвам се да се запознаем. Най-после.
Той подаде ръка и те се здрависаха.
— Как влязохте тук?
Той й се усмихна и тя го погледна объркано.
— Щом си детектив, можеш да влезеш почти навсякъде, госпожо Харди.
— Изненадана съм, че не сте довели и кучето.
Гласът на Мал беше леден.
Хари я изгледа спокойно, отбелязвайки дългите й крака, почернели от слънцето на Аризона, шапката с козирка и маратонките. Изглеждаше доста добре неофициална и без грим.
— Скуийз не си пада много по летенето. А и Ню Йорк не е съвсем в негов стил.
— А какво ви кара да смятате, че Ню Йорк е във ваш стил, детективе?
Бет гледаше с интерес ту единия, ту другия.
— Тъкмо си тръгвах измърмори тя и взе чантата си. — Радвам се, че се запознахме, детективе.
Зад гърба му тя направи одобрителна физиономия и каза безмълвно, само с устни: „Страхотен е“.
Тя продължи да се смее, докато чакаше асансьора. Мал не покани Хари да седне и той се подпря лениво на стената, с ръце в джобовете, и се вгледа в нея.
— Малко прекалено настойчив сте за богаташ детектив — рече тя мразовито. — Би трябвало да знаете кога да приемете не за отговор. Особено от дама.
— Не се предавам лесно, госпожо Малоун — съгласи се той с усмивка в гласа. — Всъщност дойдох да ви поканя на вечеря. Лична покана. Няма нищо общо с работата ми.
Тя му хвърли недоверчив поглед.
— Сините ми очи са ви сломили, а?
— Именно… а и харесахте кучето ми.
Мал се разсмя.
— Искате да кажете, че ми предлагате още една вечеря „При Руби“?
Очите му се спряха върху нейните. Бяха дълбоки и хубаво оловносиви. Тя виждаше всяка тъмна точица в тях. Сведе поглед, за да се откъсне от привличането им.
— Знам един малък френски ресторант. Мисля, че той ще допадне на мадам. Бихте ли се присъединили към мен, моля?
Може би това моля я накара внезапно да каже да. Или красивите му сиви очи. А може би, защото се чувстваше самотна, а той я караше да се смее. Но постави едно условие:
— Никакви разговори за работа.
— Обещавам.
Той сложи ръка на сърцето си. Изглеждаше искрен и тя се съгласи през смях да се срещнат в осем и трийсет в бистро „Арлет“.
Глава 13
Като си припомни старото кожено яке на Хари, Мал се облече неофициално с черни панталони и пуловер. Още щом влезе в „Арлет“, разбра, че е сгрешила. Мястото беше малко и много шик, с високи прозорци, изчистен декор и интересни картини по стените. И Хари Джордан беше издокаран.
Той я чакаше на малкия бар. Изглеждаше като нещо средно между Харисън Форд и Джон Кенеди в сакото, което тя би се заклела, че е на „Армани“, в ленените панталони и фината бяла риза. Беше си сложил дори вратовръзка.
— Радвам се, че дойдохте — посрещна я той с такъв вид, сякаш наистина го мислеше. — Страхувах се, че ще се откажете.
— Очевидно не сме на една и съща дължина на вълната — отвърна тя, подразнена, че са я хванали в крачка. — Ако знаех, щях да се облека подходящо.
Той въздъхна престорено.
— Смятах, че знаете „Арлет“. Това е най-модерното място.
— Разбира се. Като „При Руби“.
Той й се усмихна, докато ги придружаваха до една маса, близо до прозореца.
— Следващия път може би ще оправим нещата. От шивашка гледна точка, искам да кажа.
— Следващия път! — Тя седна и го изгледа въпросително. — Не прибързваме ли малко?
— Аз съм голям оптимист при планирането.
Мал се разсмя и отстъпи. В очите му имаше палави искрици, а на устните му трептеше усмивка.