— Работата ми е да научавам разни неща за хората. Знам, че подготвяш втори салон на друго място, но този път с плувен басейн. И това, че ти и някои от другите полицаи жертвате щедро от свободното си време, за да помагате на работата в клуба. — Тя го погледна сериозно. — Направил си нещо прекрасно, Хари. Много хора не биха и помислили да похарчат толкова пари, за да помагат на децата от улицата.
Той повдигна рамене.
— Другите хора не виждат децата от улицата всяка вечер така, както ги виждам аз. Някой трябва да помогне и аз реших, че щом и без това не съм спечелил тези пари с труд, поне мога да вложа част от тях, откъдето идват.
— Много благородно — каза тя искрено.
— О, разбира се. Свети Хари. Имам чувството, че съм в някое от предаванията ти — откликна той раздразнено. — Мисля, че е време да поговорим за теб. — Взе ръката й и я обърна, загледан в линиите й. — Или ще се наложи да чета по дланта ти?
Мал го погледна притеснено. Беше добра в задаването на въпроси, но не и в даването на отговори.
— Няма нищо за казване. Само обичайното. Момиче от малък град отива в университета, получава работа в телевизионна станция в малък град, после чете прогнозата за времето, а след това се издига в една телевизионна мрежа. — Тя сви рамене. — Всичко останало е история.
— Хей, хей, хей — вдигна Хари ръка. — Намали за минутка. Кой малък град? Ами семейството ти? Братя и сестри? Гаджета? Бракът ти… на този въпрос искам да отделиш достатъчно време. Хайде, Малоун, размяната не е почтена.
Очите на Мал срещнаха неговите за миг. В този момент те имаха същия израз, както на срещата или в „При Руби“, когато тя му връщаше портрета по описание.
— Забрави — каза тя. — Това е всичко. Аз съм най-безинтересната жена на планетата.
Внезапно тя се промени. Изглеждаше изгубена и отчаяна. Хари поклати глава. Просто не можеше да разбере.
След малко тя повдигна брадичка и му отправи онази омайваща усмивка, от която лицето й засияваше.
— Просто се шегувам, Хари. Само се шегувам.
Сервитьорът отнесе чиниите им и те останаха за миг загледани един в друг.
— И защо беше пълното психологическо проучване върху мен? — попита той. — Няма вероятност да се появя в предаването ти, въпреки че не разбирам защо пък не. Но те предупреждавам, че все още не съм се отказал.
Тя прокара пръсти по столчето на чашата си и промълви тихо:
— Може би ме е интересувало кое движи мъж като теб. Какви са били истинските ти мотиви да ме поканиш на вечеря.
— А какво ще кажеш за твоите мотиви да приемеш поканата ми?
Очите им се срещнаха.
— Просто се чудех какъв ли си в действителност — изрече тя невинно.
Хари прокара ръка по наболата си брада.
— Трябва ли да разбирам, че това е било съвсем абстрактна мисъл? Или че смяташ да ме опознаеш по-добре, Малоун?
Тя отново му отправи лека, хладна усмивка.
— Просто се шегувах, детективе. Не можах да устоя.
Той въздъхна със съжаление.
— Аз се надявах на сексуален подтекст.
Той се загледа в нея, докато тя се хранеше съсредоточено. Изглеждаше така, сякаш живееше от чист въздух и заруменели ябълки, а не от истинска храна.
— Ядеш така, сякаш отдавна не си се хранила както трябва.
— Не съм. През последната седмица бях на хиляда и двеста калории дневно. А когато бях дете, никога не получавах добра храна. Понякога не получавах никаква. Предполагам, че това е причината сега да й се наслаждавам така.
Тя най-после беше разкрила нещо за себе си — малък пробив в защитната й броня. Той й каза:
— Изненадваш ме. Представях си, че идваш от един от онези хубави домове, за които всички мечтаем. Нали знаеш, с майка в кухнята, която готви страхотно, баща, който коси ливадата, стреля по кутийки със синовете си или води семейството си за риба. Ти си сред момичетата, които подкрепят училищния отбор, после ставаш кралица на красотата и всички момчета се надпреварват с предложения да те отведат на бала.
— Хубав образ. — Тя се облегна назад, с ръце, кръстосани пред гърдите. — За съжаление, не всички сме родени със сребърна лъжица в устата като теб, Хари Джордан.
— Истина е, но никой от двама ни няма причина да се срамува.
Тя се засмя скептично.
— И как можеш да знаеш? Сигурно дори не си знаел каква е другата страна на живота, преди да станеш полицай.
— Това означава ли, че ти си живяла от другата страна?
— Обсъждах въпроса по принцип. Работата ми е да знам как живее и другата половина.
— Моята също.
Тя го погледна замислено.
— И какво прави човек като теб през свободните вечери?
— Ти ме познаваш изцяло. Защо ти не ми кажеш?
— Отдаваш се на нощен живот… в онези малки дупки, клубове за салса, които, изглежда, харесваш. Танцуваш добре, познавач си на доброто вино. Наслаждаваш се на хубавата храна в очарователни ресторантчета като „Арлет“, а жените те намират привлекателен.