— Кофеин и захар? След миналата седмица съм така пречистена, че само като ги видя, и мога да падна в несвяст. — Тя погледна с копнеж чашата на Бет. — Е, може би само половин чашка.
Бет се усмихна широко.
— Без кофеин — добави Мал виновно.
— И само една хапка?
Бет размаха пухкавата поничка под носа й. Мал затвори очи, за да не вижда изкушението.
— Отмини ме, Сатана — изохка тя, като размаха ръце.
Прегледа сценария, докато пиеше кафето. После се огледа какво става в студиото. Всичко вървеше по разписание, затова тръгна да си сложи грима.
— Винаги го казваш, но знаеш, че с грим не изглеждаш чак толкова различна. Лицето ти става малко по-отчетливо изразено, заради камерите, това е.
— Чувствам се по-добре, като си помисля, че приличам на някого.
Мал се отпусна в един стол и се огледа в огледалото.
— На екрана те виждат другата жена, не истинската.
Хелън поклати глава неразбираща. Тя започна да нанася подхранващ крем, а след това овлажнител върху чистата кожа на Мал.
— Хелън?
Тя погледна въпросително Мал в огледалото.
— Смяташ ли, че прекалявам с контрола?
Хелън се засмя.
— Аз — не. Но познавам хора, които смятат.
— Вероятно е така — призна Мал неохотно. — Но това си е мое предаване. И ако аз не внимавам всичко да е идеално, то няма да бъде номер едно.
— Сигурно е така — съгласи се Хелън.
Гримът беше довършен в дружелюбно мълчание. Мал прочете отново сценария, докато Хелън сушеше косата й със сешоара. Но този път не можа да се съсредоточи.
За четвърти или за пети път тази сутрин се зачуди какво ли прави Хари Джордан. Представяше си го как кара велосипеда си, силните крака, които бе усетила толкова ясно предната вечер, въртят педалите, а голямото сребристосиво куче бяга до него. Или го виждаше в ресторантчето, „При Руби“, безразличен към дима и силния шум, да унищожава чиния с яйца и пържени картофи, без въобще да помисли за теглото си. Не че имаше за какво да се притеснява, помисли си тя, като си припомни как изглеждаше той в дрехите си.
Но Хари си беше взел почивен ден, за да бъде вчера с нея, значи сега вероятно беше на работа. Тя си го представи в дежурната стая, как се шегува с момчетата, облечен в старото си кожено яке, с леко разрошена коса.
Каза си рязко, че става смешна. Нямаше никаква представа за живота му. Всичко, което знаеше за него, бяха няколко факта за семейството му. Не познаваше истинския Хари Джордан. Не знаеше дали е обичал баща си, въпреки че той е провалил футболната му кариера. Не знаеше почти нищо за съпругата му, как са се срещнали, доколко той е държал на нея. Не знаеше много и за работата му, освен че я върши добре, че е посветил времето и способностите си на разкриването на убийства… като убийството на Самър Янг.
Мал обърна страницата и се опита да се концентрира. Не беше време да си мисли за Хари Джордан. Все пак трябваше да подготвя предаването си. А това беше най-важното.
В края на дългия ден тя отиде заедно с екипа си в един китайски ресторант близо до студиото. Там пи чай от жасмин и се смя много, докато обсъждаха предаването и се отпускаха след напрежението.
В девет часа се прибра вкъщи. Веднага щом отвори вратата, я обгърна ароматът на люляци.
Затвори очи, решена, че сънува. Когато ги отвори отново, видя голяма кристална ваза на поставката в преддверието, пълна с уханни бели люляци, дузина бледи рози и лилии. Пресегна се и ги докосна замаяна.
Визитната картичка лежеше на масата, но тя беше сигурна, че са от Хари Джордан. Зачуди се как ли беше разбрал за люляците. После си каза, че сигурно се е обадил на Бет и е попитал кои са любимите цветя на Мал. Имаше и едно малко пакетче.
Мал събу обувките си, отиде в дневната и се отпусна в голямото кресло. Разсмя се, когато прочете бележката му.
„Загадка се казваше в нея. Човек с объркващ или противоречив характер. Нещо озадачаващо, тайнствено. От гръцки ainigma, от ainissestland — говоря с гатанки (Речник)“.
— Много хитро, Хари — възкликна тя развеселена. Погледна пакетчето. Хартията беше с изрисувани червени Дядо Коледа и Весела Коледа със златисти букви и с червена панделка, сложена несръчно в средата. Сигурно това са били единствените опаковъчни материали, които е имал подръка. Тя я отвори нетърпеливо, както дете отваря коледен подарък.
Беше компактдиск. Загадъчни вариации от Едуард Едгар. Усмихната тя пусна диска.
Седна с кръстосани крака на пода, загледана в пламъците, а романтичната музика изпълваше стаята. Уханието на люляци се носеше из къщата. Дървата пропукваха успокояващо в камината. Заради Хари Джордан тази вечер тя се чувстваше някак по-малко самотна.