По стените имаше скъпи антични венециански огледала, на пода бяха застлани пътеки в топли цветове, а една привлекателна жена в червена копринена рокля му се усмихваше. И тя не беше Малъри.
Той изрече несигурно:
— Струва ми се, че съм сбъркал мястото.
Жената имаше дълга, черна коса, смеещи се тъмни очи и сексапилна усмивка. Тя го огледа бавно от горе до долу и поклати глава.
— О, надявам се да не сте. — После се засмя. — Кого търсите?
— Малъри Малоун.
Тя се приближи към него и се вгледа във виолетките. Той усети парфюма й въпреки аромата на цветята.
— Е, тогава имам удоволствието да ви съобщя, че сте там, където трябва.
Тя му отправи още една сексапилна усмивка и го поведе към вратата.
— Мал — надвика тя бръмчащите разговори. — Разносвачът е дошъл. Ела и виж какво носи.
Мал се появи на прага. Беше облечена в тясна рокля от черна коприна, обточена със златист сатен. Дантелата прилягаше плътно върху гърдите й, а късата пола и черните сандали е висок ток правеха краката й невъзможно дълги и изящни.
— О, това си ти, Хари — възкликна тя, като сложи ръка на устните, за да прикрие смеха си, когато видя него, с кошницата цветя, а не разносвача, за какъвто го беше помислила Лара.
Стаята беше претъпкана с хора, сервитьорите бяха заети с разнасяне на питиета и сандвичи. Хари я погледна.
— Не спомена нищо за празненство — каза той изненадан.
Тя повдигна небрежно слабите си, загорели рамене.
— Току-що чухме, че предаването от миналата седмица е най-високо в класациите. И аз реших да го отпразнуваме.
Жената в червено ги наблюдаваше с интерес.
— Значи вие не сте разносвачът?
Хари подаде кошницата на Мал.
— За теб са.
Тя пъхна нос в тях.
— Страхотни са… прекрасни… като пролетна гора. — Тя му се усмихна с искрено задоволство. — Толкова са много, Хари! Сигурно си обрал всички цветарски магазини в Манхатън. Благодаря ти.
По някаква неясна причина той се разтопяваше, когато тя му се усмихваше по този начин. Мал изглеждаше така, сякаш й беше подарил целия свят, а не само някакъв си букет цветя. Но остана разочарован заради празненството, въпреки че нямаше право на това. Не можеше да има някакви претенции към Малъри Малоун, нито пък тя към него.
— Ела, Хари — каза весело жената в червено, като го хвана под ръка. — Приличаш на салонен лъв и що се отнася до мен, бих се задоволила само с лъва. Аз съм Лара Хейвърс.
Той усети топлото й тяло, когато тя се приближи още повече.
— И все пак, кой си ти? — попита развеселено.
— Това е детектив Хари Джордан от отдел „Убийства“ на бостънската полиция — представи го Мал официално.
— Полицай? Колко вълнуващо. Кажи ми, Хари — Лара го придърпа в жужащата стая, — по работа ли си тук? Или само за удоволствие?
Мал стоеше на вратата с кошницата виолетки в ръце и ги наблюдаваше ревниво. Почувства онова внезапно стягане на сърцето, което чувстваше като дете, когато тя беше онази, която не канеха на празненствата, която не викаха да гостува и през нощта, нито пък я избираха в различните отбори. За миг се почувства отново като Мери Малъри, най-самотната от всички.
Тя се отърси от това чувство. Нейните гости бяха на нейното празненство, в нейния дом. Нейният успех беше събрал заедно всички тези хора. Какво ли я интересуваше, ако Хари се занимава с Лара Хевърс? Той не означаваше нищо за нея… само един флирт.
Защо ли тогава сутринта се беше събудила с мисълта за Хари? Защо бързаше да прегледа гардероба си, препълнен с хубави дрехи, и накрая реши, че няма какво да облече? Защо се втурна към магазина и накупува онези неща, за да му готви тази вечер? Беше се обадила дори на търговеца на вина и му беше поръчала да открие шампанското, което Хари харесваше.
И защо ли беше хукнала да купува дрехи, колебаеща се като девойче дали да купи черната рокля от дантела, или изящната кремава риза от сатен и черни кожени панталони? Решена да не я хванат в крачка този път — от гледна точка на дрехите — тя купи всичко.
После си каза, че е полудяла. Имаше поне дузина мъже, с които можеше да излезе тази вечер. Нямаше нужда от Хари Джордан и неговия сериен убиец, а беше сигурна, че той ще повдигне въпроса отново.
Почувства истинско облекчение, когато излязоха класациите и продуцентът предложи да отпразнуват случая.
— Нека отидем у дома — извика тя въодушевено. — Поканени са всички.
Бет се обади на фирмата за организиране на тържества. Мал се обади на няколко приятели и докато се усети, вече мушкаше в хладилника продуктите за вечерята и се преобличаше в късата черна рокля, а празненството набираше скорост.