Тя се изправи на крака, оправи полата си и внезапно се уплаши, че го е притеснила.
— Хващам се на бас, че съжаляваш, че си попитал — каза тя с пресилена усмивка.
Той поклати глава.
— О, не, не съжалявам.
Тя осъзнаваше толкова силно присъствието му до себе си, че имаше чувството, че поема въздуха, който той диша.
— Не си отивай, Хари — изрече тя внезапно и отпусна глава на рамото му. — Страх ме е.
Той я притисна до себе си и приглади косата й. Смяташе, че тя изглежда потресена от това, че само преди миг е съживила дългото си мъчение.
— Няма от какво да се страхуваш — увери я той. — Всичко е отминало, край. Миналото си е минало. Понякога съжаляваме, че сме го изгубили. Понякога благодарим на Бога, че не ни се налага да го изживеем отново. Повярвай ми, знам го…
Тя го погледна с широко отворени очи, учудена какво ли иска да каже той.
— Но не бива да оставам, Мал. Моментът не е подходящ.
Тя стисна ръката му… Не можеше да му позволи да си тръгне.
— Знам. Просто ме е страх да остана сама.
Той погали лицето й.
— Няма от какво да се страхуваш, Мери Малъри. Обещавам.
Тя погледна встрани. Изведнъж по бузата й се плъзна огромна, кристална сълза.
Той я притисна шокиран. Желязната жена чудо от телевизията плачеше. Прегърна я, каза й, че всичко ще бъде наред, че, разбира се, той ще остане. Погали косата й, изтри сълзите й и й подаде кърпичка, за да си издуха носа.
Тя му се усмихна неуверено. Очите й бяха подути, а носът — зачервен. Струваше му се, че не бива, но все пак я целуна. Устните й му отвърнаха и той се забави върху тях. Прав беше първия път… устните й бяха меки като цветчета.
Той я отдръпна от себе си и й се усмихна.
— Предполагам, че ще спя на дивана.
— Имам гостна, но там леглото не е приготвено.
— Само ми дай възглавница и одеяло и ще отлетя в страната на сънищата, преди да си се усетила.
Той пусна ръката й. Тя се поколеба за миг, после отиде в стаята си.
Той я последва.
— Ммм, много уютно — каза той и се огледа. — Когато остана сам в моето малко легло, ще мога да си мисля за теб, разположена в това голямо легло.
Тя хвърли възглавницата по него и той я улови.
— Не позволявай на въображението си да се развихря, Джордан.
— Сигурно ще ми бъде трудно, но ще се опитам. — Той притисна до гърдите си възглавницата, вместо Мал. — Лека нощ, Мери Малъри Малоун. И никакви лоши сънища, обещай ми.
— Обещавам.
Тя сложи ръка на сърцето си, както правеше, когато беше дете.
— Лека нощ, тогава.
Той я целуна леко по носа.
— Лека нощ, Хари.
Вратата се затвори след нея и той отново се зачуди на лекия трепет в гласа й, когато произнася името му. Но по-късно, когато се въртеше буден в леглото, се замисли защо ли все още имаше някакво подозрение, че тя не му е казала всичко. Че има още тайни, които не е готова да сподели.
Мал скочи в леглото. Погледна часовника. Беше пет часът. Затвори очи и се заслуша. Ето го отново… звукът от течаща вода. Усмихна се, облегна се на възглавниците и придърпа завивките до брадичката си. Детективът беше ранобуден.
Тя стана от леглото, облече къс розов памучен халат и тръгна боса към кухнята. Застана на вратата и се загледа в Хари. Беше само в тъмносини боксерки и нищо друго. Тялото му изглеждаше слабо и жилаво, косата му стърчеше, а той се опитваше да направи кафе в машината.
— Косата ти изглежда така, сякаш си спал в нея — обади се тя.
Той се обърна и я погледна.
— Съжалявам, но не се сетих да си взема гребен, нито пък четка за зъби.
— Мога да ти намеря и двете.
— Такава експедитивност в пет сутринта! Нямах намерение да те будя.
— Всичко е наред. А и не бих пропуснала гледката за нищо на света… ти, в тези сини боксерки…
Тя се усмихна. Миналото беше зад гърба й и тя отново се чувстваше като Мал Малоун. И нещо повече, чувстваше се щастлива и самоуверена.
Взе кафето от него и сложи във филтъра.
— Ако знаех, щях да купя кифли.
— Аз щях да купя, ако знаех.
Те се погледнаха и се разсмяха. Той обви ръце около кръста й.
— Моментът подходящ ли е, госпожо Малоун, да поискам среща? Истинска среща този път.
Тя се отпусна назад, замислена, с пръст на устните.
— Мисля, че вече се познаваме достатъчно. Тогава защо не?
— Тук или при мен?
— Този път при теб. Мой ред е да открия как живее другата половина.
— За мен ще бъде удоволствие, госпожо Малоун. За съжаление, първо трябва да проверя кога не съм на работа.
— Аз също.
— Е, тогава ще ти се обадя днес по-късно.
Кафе — машината съскаше и бълбукаше. Мал се измъкна от прегръдката на Хари и извади чаши, мляко и захар.