— Страхувам се, че имам само мляко — каза тя, докато наливаше кафето.
— Пия го черно.
Погледът й се отправи към него.
— През цялото време научавам неща за теб.
— Така е.
Той се приближи и взе чашата от нея. Тя усети мириса на току-що изкъпаното му тяло, видя косъмчетата, които се виеха по гърдите му. Определено беше опасен.
— Брадата ти е набола.
Тя се извърна и наля мляко в кафето си.
Хари прокара ръка по потъмнялата си брадичка.
— Това ме издава. Сега какво ще си помисли портиерът?
Тя се разсмя.
— Да мисли каквото си иска.
— Значи не се страхуваш, че ще продаде историята на „Инкуайър“?
— Аз съм съвременна жена — повдигна рамене тя. — От мен не се очаква да бъда отшелничка.
Той отпи от кафето си.
— Трябва да взема нещата си от хотела и да хвана полета в шест от „Ла Гуардия“.
— Тогава е най-добре да се размърдаш.
— Така е. — Той се поколеба, отпивайки от кафето. — Мал, благодаря ти, че ми се довери снощи.
Тя кимна.
— Ще изтървеш полета.
Не искаше да си припомня колко много от себе си беше разкрила пред него.
Той се върна в стаята си и се облече бързо. Когато излезе, тя го чакаше.
— Имам чувството, че съм другият — каза той — онзи, който се измъква призори.
— Като изключим това, че няма съпруг, слава Богу.
— Радвам се, че е така. Обичам жените ми да са свободни от всякакви усложнения.
— За всеки случай… ако решиш нещата да станат сериозни — подразни го тя.
— За всеки случай.
Той я прегърна и тя усети силното му тяло до себе си, усети в ноздрите си онова леко мъжко ухание. Притисна се до него. Искаше й се да не му се налага да хваща самолета. И тогава той я целуна.
Същата продължителна, нежна целувка, като предишната нощ.
Той я пусна и тръгна към асансьора.
— Лара Хейвърс ще ти се обади — каза тя ревниво.
— Колко неприятно, че телефонът ми го няма в указателя.
Тя се усмихна.
Вратите на асансьора се отвориха.
— Ще ти се обадя — подхвърли той.
Усмивката все още стоеше върху устните й, когато вратите се затвориха и той изчезна от погледа й. Тя се върна в спалнята си, за да се приготви за напрегнатия ден, който й предстоеше. Погледна към кошницата, сложена на масичката под прозореца. До нея лежеше позамърсен кафяв плик, който не беше забелязала. Объркана, тя го отвори и се взря в тъмните, злобни очи на серийния убиец от портрета по описание.
— О, Хари — прошепна тя шокирана. — Все пак го направи. Евтин номер, негоднико.
Глава 17
Гръмотевичната буря и поройният дъжд със силен вятър забавиха полета на Хари за Бостън. По телевизионните новини показаха, че преминава тропическа буря. Той се разхождаше из чакалнята на летището и си мислеше за Мал Малъри, докато отпиваше от безплатното кафе. Тя все още беше загадка за него, въпреки че сега я разбираше по-добре. Онова, което не разбираше, тъй като тя въобще не го спомена, беше свързано с портрета по описание.
Замисли се как ли щеше да постъпи тя, когато открие портрета на убиеца. Надяваше се той да размърда паметта й. Ако ли не, поне тя да дойде при него и да му каже какво в образа на мъжа я тревожи толкова много.
За пръв път в живота си той закъсня за работа. Нямаше време дори да отиде вкъщи и да види Скуийз, който беше оставен на нежните грижи на Майра, жената, която го гледаше, когато Хари беше зает.
Майра беше около шейсетте, с приятна фигура, буйна медночервена коса, разпиляна до кръста й, дълги поли и здрави чорапи. Изглеждаше като човешкия вариант на ирландски сетер на съседите, който тя разхождаше всеки ден.
— Намери кога да закъснееш — каза Росети, когато Хари най-после влезе в полицейското управление. — Шефът ни събра в осем. Не можеш да си представиш как се вбеси, когато ти не се появи. И аз трябваше да поема цялата тежест на гнева му. Най-кратко казано, думите му бяха: „Как ли да очаквам от вас двамата да хванете някой нарушител, да не говорим за убиец“.
Хари се усмихна. Шефът знаеше всички случаи, с които се занимаваше той. Наистина, някои престъпления оставаха неразкрити, но съотношението беше добро, а и шефът не забравяше, че той се е посветил на професията и работи упорито. И че никога не изоставя убийствата. Занимаваше се с тях така, както Скуийз изравяше някой кокал, заровен в задния двор — внимателно, систематично, малко по малко. Нямаше намерение да остави убиеца на Самър Янг на свобода. Ако въобще можеше да се направи нещо, той щеше да го направи.
— Почивката добре ли мина, Професоре?
Росети наклони стола си назад. Скръсти ръце, усмихна се на Хари и повдигна въпросително тъмните си, гъсти вежди.