— Бял „Форд“ пикап — повтори той твърдо. — Стар и очукан. Малко поръждясал. Кола като тази не бива да е на пътя, детективе. Не, господине, този боклук трябва да се разкара от улицата.
— Прав си, приятелче.
Хари сложи в ръката му няколко долара, докато никой друг не гледаше. Не мислеше за ръждясалия пикап, искаше му се да разкара убиеца от улиците.
Надяваха се да хванат убиеца по колата, но Хари знаеше, че тя вероятно е открадната, а и без това щеше да бъде изоставена възможно най-скоро. Можеше да заложи главата си, че убийството е свързано с наркотици. И че е свързано с друго нападение, преди няколко седмици — предполагаемата случайна катастрофа. Хари се канеше да отиде в „Муунлайтин клъб“ тази вечер и да поразпита. Не че децата бяха информирани, но когато убиваха някого от техните, може би някой щеше да се разприказва.
Експертите продължиха да си вършат работата, а Хари и Росети поеха обратно към полицейското управление.
По обратния път дойде второто обаждане — убийство в стар склад на Атлантик авеню. Обезглавен азиатец. Хари предположи, че причината отново са наркотиците, почти винаги бяха те.
— Наркотици, секс и пари — съгласи се Росети. — Мотивът винаги е един от тези.
Денят се оказа дълъг, труден и мрачен, един от онези, които оставяха рани в ума, ако не и в душата, ден като онзи, когато умря Самър Янг.
Единственият миг, когато Хари се отдели от всичко това, беше много по-късно. В управлението се получиха резултатите от ДНК тестовете на спермата, открита по Самър Янг. Бяха същите като при другите две жертви. Определено търсеха сериен убиец. Той тържествуващо се замисли за портрета по описание. Беше сигурен, че националната телевизионна мрежа вече ще им окаже съдействие и ще го разпространи. Което означаваше, че вече не е зависим от госпожа Малоун.
До вечерта бурята стигна чак до Ню Инглънд. Дъждът се изсипа, а светкавиците осветяваха града като фойерверки на Четвърти юли. В центъра на града изгасна токът, после и в някои от предградията. Станаха множество задръствания. Залата за бърза помощ в болницата беше в пълен хаос. Пациентите бяха изнасяни бегом от линейките и после чакаха лекарите да стигнат до тях.
Сузи Уокър работеше упорито, заедно с останалите сестри. Помагаше да се настанят пациентите и правеше каквото беше необходимо, докато лекарите установяха сериозността на нараняванията и отбелязваха случаите, които се нуждаеха от спешна операция.
Всички се включиха в работата. Шефът на отделението по гинекология помагаше, доктор Уаксман — също. Дори доктор Блейк, който тъкмо си тръгваше, когато започна всичко, и не беше намерил време да си сложи бялата престилка, работеше заедно с всички останали.
— Дали не могат да проявят малко разум и да карат бавно — промърмори той, докато почистваше внимателно раната върху челото на една жена. — Господи, толкова е неразумно. Тези хора се самоубиват по мокрите магистрали.
Той огледа критично пациентката и раната й. Очите й бяха отворени, но се виждаше само бялото. Дишаше бавно, с ужасен стържещ звук.
— Фрактура на черепа — определи той с въздишка, — и то тежка. Откарайте я на скенер — обърна се към санитаря — колкото може по-бързо. Аз ще се обадя на хирурга.
Той се обърна към следващия пациент — малко момче, някъде около шестгодишно, което го гледаше с тъмни, уплашени очи.
— Мамо — прошепна момчето, като видя, че отдалечават майка му.
Доктор Блейк поклати глава. Най-вероятно момчето нямаше да има майка до сутринта.
— Всичко е наред, малкия — успокои го Сузи. — Докторът ще се погрижи за мама. А сега иска да се увери, че ти си добре. Трябва само да му кажеш къде те боли.
Доктор Блейк въздъхна отново и се захвана за работа. Сцени като тази само засилваха желанието му да специализира патология. Пациентите му бяха трупове още преди да ги види. Децата им вече знаеха, че майките им са мъртви. Той трябваше да каже само как са починали.
Росети влетя през вратата и се огледа. Сякаш беше във военна зона. Верижна катастрофа от четирийсет коли; товарен камион, обърнат върху две коли; катастрофи с хора, ударени от падащи дървета или сблъсъци в стена.
— Човек ще си помисли, че някои хора не са виждали дъжд никога по-рано — обърна се той към сестрата на рецепцията. — Моята задача изглежда дреболия, като се сравни с това. Говоря за стрелбата в „Седем — Единайсет“.
Тя провери записките в компютъра.
— Травматично отделение.
— Той дали ще се оправи?
Тя провери отново.
— Извадили са три куршума от гърдите му. Два други са преминали през него. Не, детективе, не бих се обзаложила, че ще се оправи.