Замисли се дали тя му се е обадила и дали не са обречени да пропускат обажданията си. Имаше намерение да се прибере вкъщи и да си легне рано, но Росети искаше да го запознае с новата си приятелка.
— Моята нова жена — поправи го Росети. — А ето я и нея. Той оправи възела на жълтата си копринена вратовръзка и приглади назад косата си с две ръце.
Жената, която си пробиваше път към бара, беше дребничка, тъмнокоса, много млада и много симпатична. Росети я сграбчи собственически за ръката, сложи една целувка върху устните й, после преметна ръка през раменете й и я придърпа напред.
— Ванеса — поде той гордо, — да ти представя моя партньор. Името му е Хари и обикновено се появява с другар на име Скуийз, само че тук не пускат кучета. А и Скуийз заслужава нещо по-добро от тази дупка.
Тя се разсмя.
— Ами аз?
— За теб е достоен единствено Раят — каза той, като я гледаше възхитено.
— Приятно ми е да се запознаем, Хари — подаде тя ръка. — Жалко, че го няма Скуийз.
Хари си помисли, че е не само симпатична, но и мила.
— Това е кучешкият живот, нали така — каза той, взе ръката й и я поднесе към устните си.
Росети подсвирна удивено.
— Хей, хей, аз съм латинският любовник, не помниш ли? Добре, Ванеса. Какво ще поръчаш?
— Перие с лимон, ако обичаш.
Росети повдигна вежди и погледна въпросително към мартинито.
Тя поясни:
— Само си помисли как ще изглежда, ако хванат полицай да купува алкохол на непълнолетна.
Той плесна с ръка по челото си.
— Забравих! Не, не съм. Не знаех. Откога се срещаме?
— От две седмици.
— А ти на колко години си… точно?
— На двайсет и една… от следващия месец.
— Чудесно — отдъхна си той. — Ще го отпразнуваме. Можеш да поканиш и Хари. Малко социален живот няма да му се отрази зле.
Тя изгледа Хари преценяващо.
— Мисля, че Хари може сам да уреди социалния си живот. Но ако има тържество, ще е добре дошъл.
Хари допи бирата си.
— Благодаря за доверието, Ванеса. Ще ви оставя да уточнявате подробностите по тържеството. Радвам се, че се запознахме.
Той пожела лека нощ, излезе на улицата и тръгна към мястото, където беше паркиран „Ягуарът“. Скуийз подаде обнадеждено нос през прозореца и Хари го пусна навън за бърза разходка. Забеляза металносивото „Волво“ и веднага разпозна номера на колата от паркинга на болницата. Бостън наистина е малък град, си помисли и отбеляза ресторанта, пред който беше паркирано „Волвото“. Човек се натъкваше на познати на всеки ъгъл.
Отби се в един магазин и си купи пуйка и хляб, припомняйки си сандвича, който му беше приготвила Мал. Подкара колата бързо към къщи, а когато пристигна, провери телефонния секретар. Лампичката мигаше и той натисна нетърпеливо бутона. Усмихна се, щом чу гласа й.
— Благодаря за поканата, детективе — започна тя с глас, мразовит като лед. — За съжаление, смятам да бъда изключително заета в края на седмицата. И още нещо… портрета, който си оставил у дома. С него се опитваше да се добереш до предаването ми, нали? Предполагам, че сега, когато успя да го покажеш по всички телевизионни мрежи, въпросът е безсмислен. Добра работа, детективе…
Той простена тежко.
— О, Хари, виж само какво направи…
Прослуша отново съобщението, за да е сигурен, че е чул правилно. Прозвуча му по-непреклонно и от първия път.
Отиде намръщен в кухнята и си наля „Джим Бийм“ на воля. Пусна няколко бучки лед и закрачи из стаята, като отпиваше от време на време и се питаше как ли ще успее да се измъкне от тази каша.
— Какво й има все пак, а, Скуийз? — попита тихо. В отговор кучето го погледна напрегнато със светлосините си очи.
— Тя е луда — изръмжа Хари, като продължи да обикаля из кухнята. — Съвсем е полудяла. Първо я моля за помощ и тя ми отказва без обяснение. После я каня на среща, а тя се държи така, сякаш съм някой безочлив келеш само защото съм споменал, че искам да я видя.
Пламтящ от гняв, той взе телефона и набра домашния й номер.
— Ало? — обади се Мал.
Цели два дни беше разговарял с телефонния секретар и сега занемя от изненада.
— Ало? — повтори тя.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, като ми оставяш такова съобщение? — развика се Хари. — „За съжаление, смятам да бъда изключително заета в края на седмицата“. Какво означава това, госпожице Знаменитост Малоун? Че си ми бясна, защото ти оставих портрета? Защо тогава просто не си го кажеш?
— Казвам си го — развика му се и тя. — Сега вече си го казвам!
— Защо не ми кажеш какво толкова му има на проклетия портрет? Просто изплюй камъчето.
Тя стисна по-здраво телефонната слушалка и процеди през зъби: