Скоро щеше да навърши шейсет и пет, но все още нямаше нужда от пластична операция. Управляваше яхта още от дете — баща й я беше научил — и бръчиците около очите й от примигването срещу слънцето бяха част от спомените за щастливия й живот. Скулите все още опъваха гладката кожа, благодаря на Бога.
Косата й беше права и гъста. Преди време беше руса, а след това, с годините, придоби онзи платинен цвят, за който жените плащаха цели състояния на фризьорите. Косата й стигаше точно под ушите и тя я носеше назад, опъната в малко кокче.
Обличаше се елегантно и консервативно, в прилични дрехи, както ги наричаше тя. Купуваше ги от скъпи магазини и бутици, където персоналът я познаваше добре и знаеше какво точно й подхожда. Ежедневните й бижута бяха наниз огромни матови перли с подходящи обици, халка с диаманти и златният часовник от „Картие“, подарен от съпруга й преди трийсет години.
Всъщност Мифи Джордан изглеждаше точно според общоприетите условности, но в действителност беше толкова далече от тях, колкото и синът си. Пътуваше сама по света — катереше се из Хималаите; караше четиритонен камион през Сахара, където се беше загубила безнадеждно; състезаваше се с ферарита в Монте Карло; греба по Амазонка от Бразилия до Колумбия. По пътя едва успя да избегне смъртта от отровни стрели, както и една бомба, предназначена за член на наркокартела в Богота.
— Аз не съм от типа жени с внимателно прибрани коси. Не мога да прекарвам дните си в игри на бридж, докато отпивам от чая си — каза тя на Хари, когато той й предложи да поуспокои топката, защото годините все пак си вървяха и тя не се подмладяваше. — Не ми е писано да си умра в леглото. Никой Пийскът не го е правил.
Хари предположи, че е права, когато си припомни семейната история, пълна както с капитани на китоловни кораби, изследователи и мореплаватели, така и с банкери и стълбове на обществото.
— Е, щом това те прави щастлива — бе промърморил той — Само внимавай, за Бога.
Сините й очи, същите като неговите, го изгледаха изпепеляващо.
— Остави ме на мира, Хари, моля те. Стигнала съм до тази възраст без големи неприятности и е по-вероятно да ме нападнат в Бостън, отколкото в Сахара.
Въпреки всичко, тя беше на шейсет и пет. Връстниците й отдавна бяха заобиколени от снахи и бебета. Искаше й се Хари да се ожени отново и да й даде внуци.
Първата съпруга на Хари й беше допаднала, въпреки че не беше точно тази жена, която тя би избрала за него. Но Хари си беше независим човек — такъв беше и такъв щеше да си остане. Затова изненадата беше много приятна, когато той й се обади и й каза, че ще доведе приятелка на празненството.
— Познавам ли я? — попита тя.
Все още си мислеше с надежда за очарователната дъщеря на своите приятели, която Хари беше извел няколко пъти, преди работата му да се превърне в пречка, както обикновено.
— Може би я познаваш, но не много добре — беше загадъчният му отговор, който я накара веднага да започне да размишлява за дъщерите на всички свои познати.
И така, докато се подготвяше за празненството си, тя очакваше и нещо повече от това да духне свещите, да види приятелите си отново събрани под нейния покрив и да получи подаръците си.
Тържеството щеше да се проведе във вилата й, на час път от града. Тя представляваше просторна стара къща — на семейство Джордан, не на Пийскът — която предизвикваше спомени за покойния й съпруг. Много жалко, че Харълд не беше с нея сега, за да се весели, помисли си тя, както всяка година по това време. Но когато се ожениха, и двамата очакваха, че няма да доживеят заедно до старини — тогава той беше минал четирийсет, а тя беше на двайсет и една. Все пак си заслужаваше, защото бракът й беше донесъл толкова много любов и задоволство. Духът на Харълд щеше да бъде там, за да й пожелае честит рожден ден, беше сигурна в това.
През ранните години на осемнайсети век бялата централна сграда е била извънградска къща. През следващите десетилетия безразборно били добавяни крила и пристройки и се получила бъркотия от стаи с необичайна форма. Странни стълбища, които понякога водеха само до площадка с прозорец, от който се разкриваше красива гледка; огромен брой удобни спални и добре обзаведени бани.
Къщата беше на върха на малък хълм, а по пасищата на склоновете му се виждаха коне и стада овце. Дългата дървена веранда, обърната към залеза, гледаше към забързан малък поток, където децата обичаха да седят с въдички, надявайки се да уловят пъстърва.