Мифи беше прегърнала Мал, докато я представяше на приятелите си. Тя се обърна и погледна през рамо към Хари, като му кимна одобрително със сияещо лице.
Той изпъшка. Надяваше се, че майка му няма да види в това повече, отколкото имаше в действителност, защото в момента то съвсем не беше много. Освен това беше обещал на Мал, че с нищо не се обвързва, и смяташе да удържи обещанието си.
Глава 21
Горе-долу по същото време, когато гостите на Мифи Джордан сядаха на масата, мъжът паркира металносивото „Волво“ на неугледната малка уличка, където Сузи Уокър живееше в старата къща, превърнала се като много други в жилище, давано под наем.
Горният етаж на къщата беше свободен от няколко месеца и това доста облекчаваше Сузи, защото, когато работеше нощем, тя се нуждаеше от съня след това, а предишният наемател беше студент, който имаше навика да пуска „Винаги ще те обичам“ на Уитни Хюстън с пълна сила, по всяко време на деня и нощта.
Сузи обичаше тишината и спокойствието. Освен това тя можеше да си покани гости, като си пусне музика по свой избор и я усили колкото й се иска, без да й се налага да се съобразява с наемателя на горния етаж или нещо по-лошо, да е принудена да кани и него.
Тази седмица беше нощна смяна. Следобедът прекара приятно — ходи на фризьор, купи си някои неща на доста добра цена и една страхотна къса копринена рокля, която би се заклела, че е на „Ан Клайн II“.
През следващата седмица у сестра й щеше да има празненство и роклята беше съвсем подходяща.
Тя закачи прилежно покупките си в гардероба и изхвърли опаковките. Предпочиташе да живее сама в по-евтин район, отколкото да бъде с няколко съквартиранти в разположено близо до болницата претъпкано жилище, където щяха да ползват една и съща баня и да си късат взаимно нервите.
Вечерта беше топла и тя отвори всички прозорци, за да се пораздвижи въздухът. Направи си чаша билков чай и взе две хапчета за главоболие, което я мъчеше цял ден, после стопли полуготовото пиле с макарони, което взе от супермаркета. Изяде го права, докато препрочиташе писмото от сестра си, в което се казваше, че тя смята да се сгоди с младежа, с когото излизаха още докато бяха гимназисти. Сватбата щеше да бъде през юли и тя питаше Сузи дали има нещо против да й бъде шаферка.
Сузи се зачуди дали шаферките могат да носят черно. Него поне можеше да носи и след това.
По-късно се обади на майка си, както правеше всеки петък по това време, освен ако работата й не попречеше. Винаги успяваха да си поприказват добре, а този път щяха да поговорят за сватбата на Тери.
— Ще успееш ли да дойдеш на празненството следващата седмица, Сузи? — попита майка й с надежда.
— Не бих го пропуснала. Дори си купих нова рокля — обеща Сузи. — Всъщност утре ще се видя с Тери, но сега ще й се обадя, за да й кажа.
Тери не си беше вкъщи и тя остави съобщение, че ще й се обади по-късно. После забърза към банята, за да си вземе душ. Не беше забелязала как лети времето, и сега трябваше да бърза, за да не закъснее.
Банята беше точно от тази страна, където той можеше да вижда. Веднага щом лампата светна, той нагласи бинокъла. Стъклото беше затъмнено, но заради топлото време днес, тя го беше отворила леко, създавайки му неочаквано удобство.
Поток от обиди се посипа от устата му, когато я мярна за миг как се съблича, защото тя се изправи, само по сутиена и бикини, погледна към прозореца със съмнение, после се приближи и го затвори здраво.
— Мръсница — мърмореше той, — кучка, курва, мръсница… Думите се сипеха една през друга, изпълнени с яростна омраза.
Сузи облече бързо бялата си униформа, взе чантата си и провери за ключовете, благодарна, че са й ги върнали.
Главоболието все още я измъчваше и тя си помисли колко е хубаво, че в събота и неделя ще почива. През последните няколко дни в болницата беше лудница и тя дълги часове трябваше да работи. Почивката щеше да й дойде добре. Смяташе голяма част от нея да прекара в леглото, за да навакса съня си, а също и да поучи, защото много скоро имаше изпити. Щеше да се срещне с Тери по-късно и щяха да си говорят за сватби и рокли. А в неделя имаше среща с един млад стажант-лекар, но той вероятно щеше да бъде изтощен — стажант-лекарите винаги бяха изтощени — така че сигурно отново щеше да си легне рано.
Тя се огледа, преди да тръгне, изпъна полата си, оправи яката си и прибра назад косата си. Като забеляза сенките под очите си, се замисли с копнеж за съня на следващия ден. Усмихна се на отражението си в огледалото и си каза окуражително: