— Утре по това време ще бъдеш съвсем променена, Сузи Уокър.
Тъкмо излизаше през вратата, когато се сети, че не е затворила прозорците, и се втурна забързана да ги затвори. Докато беше при задната врата, тя я провери дали е добре заключена. После излезе и заключи входната врата, след това я натисна, за да бъде сигурна.
В същото време тръгваше на работа и съседът й Алек Клозовски, който работеше в един бар на „Нюбъри стрийт“.
— Човек никога не може да е сигурен — каза той, като заключи здраво вратата си. — Прекалено много откачени има наоколо, за да бъдеш небрежен към ключалките.
Сузи го огледа неуверено.
— Онзи ден загубих ключовете си. Изтървах ги на паркинга. Някой ги намерил и ги предал в болницата, но се чудя у кого ли са били през нощта.
Той я погледна сериозно.
— Трябва да смениш ключалките, Сузи. Човек никога не знае.
— Сигурно.
Махнаха си за довиждане и тя влезе в малката си кола, като остави чантата на седалката до себе си. Докато изкарваше колата навън, си мислеше притеснено за думите на Алек. Но си каза, че който и да е намерил ключовете, не е знаел на кого принадлежат, освен това беше толкова скъпо да се сменят ключалки. Заплатата на медицинска сестра й стигаше точно, за да се оправи през месеца… никога не оставаха пари за нещо по-специално.
Както и да е, това беше последният й проблем. Тя разтърка уморено очите си, докато караше надолу по улицата. Главоболието все още я мъчеше, през следващия месец имаше изпити, а и трябваше да измисли нещо за шаферска рокля.
Той я наблюдаваше как заминава — лицето и огненочервената й коса прелетяха пред погледа му. Караше прекалено бързо, закъсняваща както обикновено. Поклати глава — презираше мудността й. Той никога и за никъде не закъсняваше. Дневната му програма беше разчетена толкова точно, сякаш беше засичал с метроном всяко мигване. Можеше да каже къде ще бъде по всяко време на деня и нощта. С изключение на нощи като тази, разбира се. Това бяха неговите специални нощи.
Погледна скъпия си часовник от злато и стомана. Върху циферблата имаше малки флагчета от червен и син емайл вместо цифри. Беше от онзи тип, който би се харесал на някой богат любител на яхти. Въпреки че не умееше да управлява яхта, обичаше да създава впечатление, че е човек спортен тип. Всеки път, когато го питаха какво ще прави в почивните дни, той отвръщаше: „О, предполагам, че ще поплавам към Кейп Код, ако вятърът е подходящ. Или пък ще греба, ще видим“.
Всичко това беше лъжа, разбира се. Ходеше към Кейп Код единствено когато беше на лов, за да избере бъдещите звезди. Смяташе, че те трябва да му благодарят за мига слава, който им даваше в техния иначе скучен живот.
Все още беше прекалено рано за действие — съседните къщи светеха, по улиците се появяваха забързани хора. Скрит под потъмнените стъкла, той извади от джоба си малка сребърна бутилка с хубаво бренди и си наля в капачката. Отпусна се на седалката, като отпиваше замислено, в очакване на предстоящото удоволствие.
Глава 22
Когато Хари видя за последен път Мал на празненството, чичо му Джак Джордан беше сложил ръка на кръста й и шепнеше на ухо, а Мал се смееше. Това беше преди половин час.
Джак Джордан беше прословут любител на жените, с четири съпруги и низ любовници за доказателство. Той все още можеше да оцени хубавата жена, щом види такава, освен това беше висок, с посребрена коса, хубав, с малки мустачки и със стил в правенето на комплименти. Това изглежда, му пробиваше път навсякъде.
— Старото ни момче изчезна с моята приятелка — оплака се Хари на Мифи.
Тя тъкмо проверяваше дали всичко върви както трябва.
— Не се тревожи, Хари. За вечерята ще трябва да я върне. Тя седи тук, точно до теб. — И пъргаво премести картичката на Джак на съседната маса. — Сега Джак седи до Биди Белмънт, която е по-стара и от него и е глуха като пън. Ще трябва да повтаря всяка дума по два пъти. Това ще го поуталожи.
Разсмяха се и Хари я прегърна.
— Някой да ти е казвал, че си единствена между всички жени? — попита той, като все още я прегръщаше.
— Баща ти, в деня, когато ме помоли да се омъжа за него. Но като се замисля сега, не си спомням отново да го е споменавал, след като казах да. Сигурна съм, че тук някъде има поука — добави тя.
Икономът удари един месингов гонг, обявявайки с това, че вечерята е готова, и гостите се запътиха към масите сред уханието на рози и хубава храна.
— Ето те и теб — каза Хари, когато Мал се появи, хванала под ръка чичо Джак.
Старчето повдигна вежди невинно.
— Погрижих се Малъри да си прекара добре, Хари. Не можех да я оставя сама сред похотливата тълпа наследници на Пийскът и Джордан. — Той потупа собственически ръката на Мал и тя му се усмихна. — Надявам се да седя до теб, мила.