— Не, не седиш до нея — каза Хари твърдо. — Седиш до Биди Белмънт.
Джак изпъшка.
— Майка ти отново ме наказва.
— Тя очаква всеки мъж да изпълни дълга си. Това е нейно празненство в края на краищата.
— Ще се видим по-късно, Джак — извика Мал след него, докато той се запъти към съседната маса с дълбока въздишка.
— Ревнувам — каза й Хари.
Тя се разсмя.
— Той изглежда като филмова версия на доброжелателен, богат чичо.
— Мога да те уверя, че е играл тази роля с доста дълга поредица от млади племеннички.
— Това му придава още по-голямо очарование. Разкошен е.
— Хей, помниш ли ме? Аз съм мъжът, с когото дойде.
— Мъжът, с когото имам среща?
— Съвсем същият.
Те заеха местата си край масата. Той се наведе и й прошепна:
— Липсваше ми.
Тя му хвърли един палав поглед и той видя смеха в очите й.
— Никога не съм мислила, че ще те чуя да си признаеш, детективе.
— Аз съм човешко същество.
Тя го погледна шеговито, после се обърна към съседа си от дясната страна. После поднесоха хайвера — три различни вида, върху леко разбити яйца — и вечерята започна.
Мал беше сигурна, че й е приятно, защото дори не се замисляше за това. Нито за миг не си зададе въпроса, които често си задаваше по другите празненства: „Това наистина ли е забавно? Какво правя тук?“
Никога не беше присъствала на подобно голямо семейно тържество, където всеки се познаваше с всеки. Бяха преминали заедно през раждания, сватби и смърти, като неотклонно присъстваха както на погребенията, така и на празненствата. Те вероятно дори не се замисляха за това. В техния кръг това просто се правеше. Би заменила целия си успех само да можеше да бъде част от този живот от рождението си.
Погледна Хари, който слушаше с интерес спора за достойнствата на ритрийвърите и пойнтерите като ловни кучета. Той се обърна, срещна погледа й и се усмихна окуражително.
— Добре ли си? — прошепна в ухото й.
— Не бих могла да се чувствам по-добре.
Той погледна не много скъпия си, но практичен часовник.
— Скоро ще започнат танците. Ако имаше програма, както едно време, щях да запиша името си за всеки танц.
— Дори и за валсовете?
— Да не мислиш, че не знам как се танцува валс?
— Мисля, че това не влиза в изискванията за полицай от отдел „Убийства“.
— О, спомни си, че преди това бях адвокат. А преди това бях ужасен младеж, изпращан от майка си на уроци по танци, за да може да придружава младите дами по разните забави.
Тя поклати глава учудено.
— Нямат ли край способностите ти?
— Непрекъснато се трупат все нови — потвърди той нескромно.
Музикантите започнаха да свирят. Майка му излезе първа на дансинга, заедно с брат си и двамата се завъртяха под звуците на „Димът влиза в очите ми“ на Джеръм Кърн, а останалите заръкопляскаха.
— Това е нейната песен — поясни Хари, като взе ръката й и поведе Мал към дансинга. — Нейната и на татко. Тя винаги танцува първо на нея, в негова чест.
„Колко прекрасно“, помисли си Мал с нотка завист. След миг беше в прегръдките на Хари — едната му ръка беше на кръста й, другата стискаше леко нейната. Танцуваха в мълчание. Очите й бяха полупритворени, а на лицето й имаше замечтано изражение.
— Танцуваш добре — прошепна той.
Тя го погледна.
— Бъди сигурен, че не съм се учила в младежките си години.
— А къде?
— Вземах уроци. Вземах уроци по всичко.
Той я изгледа удивен.
— Уроци как да живееш?
Тя кимна.
— Докато бях дете, никой не ме научи на обноски. Все едно че бях расла в гората с вълците.
Той я притисна по-силно. Косата й гъделичкаше носа му и той си помисли, че тя прилича на златни нишки. Кожата й имаше лекото, изплъзващо се ухание на цвете, което причиняваше странно въздействие на усещанията му. Мелодията свърши, но той задържа ръката й.
— Искаш ли да се разходиш из градината с мен, Малоун?
Тя кимна и двамата тръгнаха ръка за ръка.
Мифи и чичо Джак ги наблюдаваха, докато се отдалечават.
— Какво мислиш за нея? — попита тя.
— Чудесна млада жена. От най-висша класа. Вижда се веднага.
— Стой далече от нея, човече — предупреди го тя. — Имам големи надежди, ако Хари успее да се откъсне от работата си за повече от половин минута.
— Трябва да е много глупав да не го направи — въздъхна Джак. — Дяволски глупав, бих казал — добави той с възхищение.
Хари поведе Мал през градината, за която майка му се грижеше с толкова любов. По дърветата имаше малки бели лампички, а покрай потока бяха поставени хартиени китайски фенери. Докато се разхождаха из градината, Мал прочете всички имена на табелките, въпреки че розите бяха все още едва напъпили.