Мифи сякаш прочете мислите й.
— Няма шанс Хари да е осиновен, нали? — Тя се разсмя. — Баща му винаги казваше, че е истинска издънка на старото дърво.
Взе няколко други снимки от купищата, сложени по масички и рафтове, и започна да обяснява кои са хората на тях и какви са роднинските им връзки.
— Доста е объркано. Семейство Пийскът е толкова старо и има толкова много клонове. Семейство Джордан е почти толкова ужасно.
Мифи върна снимките в красиви рамки по местата им и попита:
— Ами твоето семейство, мила? Надявам се, че не е толкова голямо, колкото нашето. Само си помисли…
Тя се спря навреме, уловила предупредителния поглед на Хари. Отново прибързваше. Канеше се да каже: „Само си помисли колко огромно ще бъде сватбеното тържество“.
Мифи се разсмя весело.
— Прости ми. Хари все ми казва, че съм много бъбрива. В края на краищата, вие двамата едва се познавате, нали?
Мал погледна развеселено Хари през рамо, докато Мифи я хващаше под ръка, за да я поведе към верандата. Той повдигна рамене и я погледна невинно, сякаш не знаеше какво иска да каже майка му, въпреки че беше точно обратното.
Реши, че е време да измъкне Мал, преди майка му да започне наистина да любопитства.
— Наближава време за тортата, мамо — извика той. Тя погледна красивия диамантен часовник на ръката си — още един отдавнашен подарък от съпруга й.
— Точно така. Колко прекрасно.
Хари я наблюдаваше учудено, когато тя се втурна в къщата, за да се увери, че тортата й ще се появи точно навреме.
— Всяка година това представление се повтаря. Но с всяка година тя му се радва все повече и повече, кълна ти се.
— Чудесна е — прошепна Мал. — Толкова… жизнена.
Мифи Джордан беше пълна противоположност на собствената й майка.
Изглежда, всички познаваха ритуала в полунощ, защото се запътиха в една и съща посока. Застанаха в кръг, светлината беше намалена. Икономът удари силно гонга дванайсет пъти и тортата беше поднесена. Беше жълта, разбира се, с украса от жълти рози. Музикантите засвириха и всички запяха „Честит рожден ден“, докато Мифи духаше свещите. След това тя отряза първото парче.
— Както всички знаете, първото парче е за Харълд, който е там, в Рая. Наслаждавай му се, скъпи. А второто парче, разбира се, е за скъпия ми син Хари.
Тя продължи да разрязва тортата си и да изрежда имената, като добавяше шеги и мили думи.
Докато я наблюдаваше, Мал се почувства отново като малкото момиченце в киното. Тя беше на едно омагьосано място, където всички носеха красиви дрехи и прекрасни бижута; животът беше чудесен и всички живееха щастливо. Само че този път това беше действителност и й бяха позволили да участва.
Глава 23
В полунощ светлините във всички къщи на улицата на Сузи Уокър изгаснаха. Той излезе от„Волвото“ и се протегна облекчено. Беше по-късно, отколкото очакваше, но това не го тревожеше. Сузи беше нощна смяна. Знаеше, че има много време.
Забърза по улицата, като се придържаше към тъмните места. Не носеше униформата си. Тя беше за специалното събитие. Вместо нея беше облякъл тъмни панталони и черна риза, така че ако случайно срещнеше някого, да прилича на най-обикновен минувач.
Пресече крадешком пътя и се вмъкна в малкото дворче, където тя обикновено паркираше колата си, после погледна бързо през рамо. Не се виждаше никой. Завъртя ключа в ключалката и влезе, като затвори тихо вратата зад себе си. Тръпката на непозволеното и непознатото го екзалтира.
Спря се в тъмния коридор, изпълнен с усещането за напрегната тишина. Дишаше тежко, пулсът му се учести от възбудата, причинена от собствената му дързост, от собствената му интелигентност.
Извади малкото фенерче от джоба си и светна. Този път той по-скоро чу, отколкото видя котката, която избяга панически. Усмихна се — обичаше животните. Обикновено си правеше опити с тях, докато беше момче. Разпаряше ги просто за да чуе как пищят и за да види какво има вътре в тях. Тогава майка му се смееше и казваше, че би трябвало да стане хирург.
Премина в кухнята и пусна щорите, като държеше ниско лъча светлина. Не светна лампите, защото имаше вероятност някой да е забелязал, че Сузи ги е изгасила, когато тръгваше за болницата. Извади чифт тънки гумени ръкавици от джоба си и си ги сложи, после освети наоколо. Намръщи се, когато видя полуизядената вечеря от супермаркета, изоставена на масата, а в мивката — куп чинии. Тя имаше миялна машина, защо, по дяволите, не я използваше?
Видя писмото, написано на бледорозова хартия, украсена с рисунка на цветя, и го прочете с интерес. Значи Сузи трябваше да бъде шаферка. Усмихнат, заради собствената си власт над нея, той се замисли дали тя ще оцелее до церемонията. Знаеше, че отговорът е в неговите ръце.