Малката дневна се намираше до кухнята. Огледа я набързо, после прекоси тесния коридор към спалнята й.
Спря се в коридора, вдишвайки дълбоко, като куче, което души, миризмата й.
Всяка жена беше различна, всяка имаше свой особен мирис. Самър Янг миришеше на парфюм, червило и цигари, Сузи на нещо по-остро, по-чисто, леко антисептично, а над него се носеше горското ухание на маслото й за баня. Миризмата й показваше точно какъв човек е — медицинска сестра и жена, която обичаше да ходи из горите през почивните си дни. Но в крайна сметка всички те бяха еднакви. Всички имаха онзи противен, мускусен женски мирис. Също като майка му.
Леглото й не беше оправено — както и на всички останали. Той си помисли, че сигурно в целите Съединени щати няма нито една жена под двайсет и пет години, която да оправя сутрин леглото си. Седна на ръба му и прокара ръка по тъмнозеления чаршаф със златисти щампи. Чаршафите й поне бяха чисти, въпреки че имаха курвенски вид.
Той се заразхожда из спалнята, като вземаше нещата й и ги оглеждаше: учебник по медицина на нощното й шкафче, снимка на родителите й, хванати за ръце, усмихнати срещу камерата. Сестра й — вероятно онази, която щеше да се омъжва. Приличаше на Сузи, но беше с тъмна коса и може би не беше толкова хубава. Червенокосо момче, вероятно брат й.
Отвори чекмеджетата с дрехи, докосвайки бельото й, нахвърляно вътре. Тя явно си падаше по дантелени гащички и сутиени с банели. Това му харесваше. Нанизи от стъклени мъниста и перли висяха на огледалото, а в една кутия с нарисувани прегърнати катерички в синьо и розово имаше доста поизносени евтини обици.
Той пристъпи към гардероба, зарови се в дрехите, закачени там, започна да ги души и да ги притиска до лицето си. Обувките й бяха нахвърляни без ред в ъгъла, въпреки че имаше пластмасова поставка за тях. Все пак харесваше контраста между удобните ниски бели обувки с гумени подметки, които носеха медицинските сестри, и кожените й обувки с високи, тънки токчета. Взе една черна обувка, погали токчето й и отиде в банята.
Това беше неговата съкровищница, мястото, което обичаше най-много. Личните й вещи, кремовете за лице, гримовете бяха струпани на прашен рафт от напукани плочки.
Току-що отворен антибактериален сапун беше сложен върху дървена поставка, която сигурно съдържаше повече бактерии, отколкото сапунът въобще може да убие.
Отваряше чекмеджетата и шкафчетата, докосваше тампоните и превръзките й. До душа висеше влажна зелена кърпа. Той я бутна на една страна и огледа ваната. Тънкият лъч на фенерчето попадна на косъм и той го стисна между палеца и показалеца си. После взе книжна салфетка от кутията върху рафта, уви го внимателно и го сложи в джоба си.
Огледа се за коша с пране. Беше до прозореца. Черната котка бе застанала върху него и го наблюдаваше. Този път не се помръдна.
„Започна да свиква с мен“, каза си той с усмивка. Все пак не му се наложи да я безпокои. Когато се събличаше, за да вземе душ, Сузи беше захвърлила бельото си на пода и то все още беше там.
Той свали ръкавиците и треперещ от удоволствие взе черните дантелени бикини и сутиена. Повъртя ги в ръцете си, после погледна етикета им — „Тайната на Виктория“. Притисна ги до лицето си, вдишвайки ужасния й мирис на жена. Изстена силно.
Котката скочи, ноктите й драскаха по плочките на пода, докато тичаше покрай него. Но той въобще не забелязваше нищо.
Отиде бързо в стаята й и се отпусна на леглото й, докато все още притискаше бикините до лицето си. Легна, разкопча панталоните си и пъхна вътре дантеленото й бельо. Отново изстена, потънал в самотната си сексуална лудост. Но най-много му се искаше да изкрещи.
Нищо не се получи, разбира се. До онзи разтърсващ оргазъм достигаше само когато ги убиваше. Тялото му се разтърсваше от тръпки, сякаш беше получил пристъп. Отново загуби контрол, изгубен в миналото. Замислен за ужасната си майка, която дори и след толкова години все още имаше надмощие над него.
Отново беше малък, уловен в капана на леглото й, и тя го биеше с обувката си, защото не искаше да я докосне. Острото й токче се забиваше болезнено в наранената му плът, докато тя му нашепваше какви ужасии ще направи с него, ако само каже на някого…
Сузи караше бавно по улицата към дома си. Паркира малката кола, благодарна, че вече си е вкъщи. Излезе и се спря за миг, вдишвайки топлия нощен въздух. Сякаш всичко плуваше в мъгла около нея, а пред очите й се появяваха малки искрици, докато нещо сякаш блъскаше в главата й. Тя стисна глава в ръцете си, като се молеше това да престане. Шефът й даде някакви хапчета и й каза да си върви вкъщи и да си почине. Каза й, че с нищо не може да помогне в състоянието, в което се намираше. Знаеше, че е прав и че ще й стане още по-зле, преди да й стане по-добре. Винаги беше така.