Тя въздъхна и отключи вратата. Поне не беше загубила ключовете си точно тази вечер. Светна лампата в коридора и котката дотича при нея. Животното се беше загубило и тя го прибра преди време. Отношенията им бяха приятелски, но без много чувства. Всичко беше наред, стига Сузи да я хранеше редовно и да я оставяше да спи на нейното легло. Изненада се, когато котката започна да се увърта около краката й и да мяука.
— Не си избрала подходяща нощ да търсиш внимание — каза й Сузи уморено.
Влезе в кухнята и примижа от болка, когато светна лампата, после отиде до прозореца, за да спусне щорите, но спря изненадана. Те бяха спуснати. Спомни си, че изтича да затвори прозорците, но не помнеше да е спускала щорите. Поклати глава объркано и се отдалечи.
Котката скочи на масата и се загледа в нея, когато взе бутилка вода от хладилника, наля в една чаша и глътна хапчетата. Подпря се на масата и главата й клюмна. Чувстваше се ужасно.
Той не беше допускал, че тя ще се върне. Седна в края на леглото, заслушан. Паниката го стисна за гърлото само като си помисли, че тя е там отвън, че ще влезе в спалнята. Никога не беше попадал в такова положение, то не влизаше в плана му за действие. Това никога не беше му се случвало.
Чуваше я как се движи из кухнята. Лъч светлина се промъкна под вратата на спалнята. Той погледна прозорците, но отвън имаше решетки. Провери банята — прозорецът беше прекалено малък. Беше попаднал в капан.
Чу, че тя е в коридора. Върна се бързо в спалнята и влезе в гардероба. Сърцето му препускаше, по гърба му се спусна ручейче пот — пот от страх. Никога по-рано не беше заставал лице в лице с никое от момичетата си. Плановете му винаги бяха безпогрешни. Всичко беше под негов контрол.
Мушна ръка в джоба си, извади малкия нож и махна пластмасовата опаковка. Остана абсолютно неподвижен зад вратата на гардероба, с ножа, приготвен в ръката му. И зачака.
Глава 24
Мал и Хари бяха в лимузината, на път за Бостън. Той държеше ръката й и пееше заедно със Сантана, като поклащаше рамене и бедра.
Мал го наблюдаваше с усмивка. Действително беше пълен с изненади.
— Това ли трябва да очаквам в „Салса Ани“?
— Ъъ. Това е нищо. Само почакай да те изведа на онзи дансинг, който, между другото, е голям, горе-долу, колкото масата, на която вечеряхме. Там се танцува бедро до бедро, Малоун. Ще ти хареса.
— Ще видим.
— По-приятно е от самотно легло в „Риц — Карлтън“.
— Откъде знаеш?
Той се замисли.
— Права си. Не знам. Никога не съм спал в „Риц“… сам или с някого.
— След като ми изясни този въпрос, дали можем да намалим малко това нещо?
Той й се усмихна.
— Искаш нещо по-спокойно, а?
Тя се разсмя. Беше толкова глупав, че направо й се искаше да го прегърне.
— Не съм сигурна, че си заслужаваше да си тръгнем от фермата на Джордан заради „Салса Ани“.
— Направо трябваше да те измъквам оттам. Хареса ти, нали?
— Празненството беше чудесно.
— Искаш ли да си определим среща за шейсет и шестия й рожден ден?
Тя се разсмя и той додаде:
— Между другото, майка наистина хареса подаръка ти. А освен това беше искрена и за останалото, което каза.
Мал подари на майка му тъмносин кожен албум. Мифи й благодари с целувка и каза:
— Скъпа, ще го запазя за снимките на моите внуци. Когато имам този късмет, разбира се.
И изгледа многозначително и двамата.
— Опитах се да отклоня мислите й — извини се Хари, — но тя е много упорита по този въпрос. Като всички майки.
— Не и като моята.
Той стисна ръката й, но този път не попита нищо. Нямаше намерение да разваля настроението й.
Вече шофираха през града. Когато наближиха улицата, където се намираше заведението, Хари каза на шофьора да ги остави на ъгъла.
— Никога няма да го преживея — обясни й той, когато тя го изгледа въпросително. — Неумолимият полицай от отдел „Убийства“ пристига в модно заведение с лимузина.
— Също като филмова звездичка — добави тя с презрителна усмивка и той се разсмя.
Очукана метална врата, боядисана в яркочервено, беше поставена направо в стената на стар склад. Навън пушеха няколко души. Някои от тях му махнаха дружелюбно, но имаше и такива, които се измъкнаха. Хари ги проследи с поглед, но тази вечер категорично не беше на работа. А и се чувстваше твърде добре, за да се тревожи за дребните търговци на наркотици. Щеше да ги остави на собствения им порок. Вълна от музика ги заля, когато отвориха вратата. Той пое дълбоко въздух и затвори очи.