— Страхотно, нали — извика в ухото на Мал.
Тя само го погледна удивено.
Групата музиканти беше поне от дузина човека с електрически китари, флейти, цигулки и пиано, което непрекъснато забързваше ритъма на латиноамериканската мелодия. Дългокрака кубинка с миниатюрна зелена поличка от сатен, която едва покриваше бедрата й, неспиращи дори за миг, и с още по-миниатюрно бюстие, пееше на испански и танцуваше буйно. Цялото място вибрираше от живот. Хари плъзна ръка около кръста й и поведе Мал към дансинга.
— Но аз не знам как се прави това — възпротиви се тя.
— Дръж се за мен, Малоун, и аз ще ти покажа — подвикна той и я притегли към себе си.
Росети ги наблюдаваше от балкона в далечния ъгъл.
— Само погледни, Ванеса — изуми се той. — Ами че това е Професора… и то с приятелка. За Бога — добави той зашеметен. — Професора е със смокинг. А тя изглежда като от реклама на „Армани“.
Те се надвесиха над парапета и се загледаха.
— Проклет да съм, ако приятелката не е госпожа Малоун — добави той с усмивка. — Професора наистина знае как да пази тайна. Хванахме на място нашия прекалено зает да ходи на срещи работохолик.
— Звучиш така, сякаш ти си Шерлок Холмс, а той е Мориарти — подметна Ванеса и се усмихна.
Росети я изгледа сърдито.
— Чувала ли си старата приказка за онзи, който е бил прекалено умен за собственото си добро?
Той я сграбчи за ръка и я повлече надолу по стълбите.
— Къде отиваме? — възкликна тя, като стискаше металния парапет и се опитваше да не изостава въпреки високите си токчета.
— Ще поздравим детектива и приятелката му.
Той я придърпа на дансинга, като се приближаваше към Хари.
Хари се усмихваше на Мал, като я държеше на ръка разстояние.
— Така ли? — каза тя.
Беше прехапала устни, докато се опитваше да го следва.
— Предполагам, че човек се нуждае от латинска кръв за това — промърмори тя, като отметна глава и се остави на музиката.
— Добре изглеждаш, Малоун — надвика музиката Хари. — Само че се очаква да го правиш в по-голяма близост до мен.
— Охо, и къде отива договорът ни?
Тя отново беше в прегръдките му. Усещаше силното му тяло, притиснато до нея.
— Така по-добре ли е? — осведоми се тя и се сгуши още по-близо.
— Става.
Беше му приятно да усеща тялото й до своето, движенията на бедрата и под тънкия плат. Всъщност харесваше я цялата…
— Какво става, Професоре? Добре ли прекарваш?
Хари изпъшка. Повдигна глава и погледна Мал.
— Детектив Росети — представи го той раздразнено.
— Смята се за Шерлок Холмс — добави Ванеса.
— Здравей, Ванеса — неохотно се обърна към нея Хари, без да отдръпва ръката си от кръста на Мал.
— Да не пречим на нещо? — погледна ги невинно Росети.
И двамата изглеждаха възбудени и щастливи, нейната коса беше разбъркана.
— Малъри Малоун, запознай се с детектив Карло Росети. А това е Ванеса, която ще навърши двайсет и една само след няколко седмици.
— И двамата сте поканени на празненството — кресна Ванеса. След това възкликна: — Ау, ти си онази Малъри Малоун! Хей, страхотна си…
Мал се усмихна.
— Благодаря. Приятно ми е да се запознаем.
— На мен също — стисна ръката й Росети. — Вие двамата да не сте забягнали от „Риц“? — попита, като оглеждаше елегантното им облекло.
Мал се разсмя.
— Оставихме лимузината на ъгъла. Не искахме да изглеждаме като филмови звездички.
— Няма шанс — изрече Росети галантно. — Ти си истинска звезда. Не мога, разбира се, да кажа същото за Професора.
— Защо те нарича Професора? — попита Мал.
— Заради завършеното в Харвард право — поясни Росети. — Разбираш ли?
Тя кимна и се засмя.
— Ако искаш да знаеш, Росети, тъкмо се връщаме от празненството за рождения ден на майка ми — каза Хари.
— Вече си я водил вкъщи, за да я запознаеш с майка си? Бързо действаш, Професоре.
Хари изохка. Той притисна Мал до себе си.
— Приятна вечер, детективе!
— Приятна вечер, Професоре! — Росети се разсмя и завъртя Ванеса.
— Ще се видим на моето празненство — извика Ванеса през рамо.
— Хайде — каза Хари на Мал и я поведе към вратата.
— Къде отиваме?
— Продължаваме към следващото заведение. Не си забравила програмата ни, нали?
Влязоха в лимузината и Хари даде адреса на шофьора.
— Друг клуб?
Мал извади кутийка от златистата си чантичка и напудри носа си.
— Почакай и ще видиш.
Той я наблюдаваше очарован, докато тя си слагаше червилото. Устните й изглеждаха червени и сочни. Сякаш му изпращаха съобщение: Целуни ме… Със съжаление той се задоволи само да държи ръката й, докато след десет минути спряха пред един клуб с по-дискретен вид.