Той отдръпна устните си, тя си пое дъх.
— Наистина не го направих нарочно — изрече той несигурно, като все още не я пускаше.
— Аз също.
Помисли си, че ако сега я пусне, тя просто ще се свлече на пода.
— Кафе?
Тя кимна задъхано. Той й помогна да седне на един висок стол и наля кафе в две обикновени бели чаши.
— Какво ще кажеш за един сандвич?
Тя се разсмя безпомощно.
— О, детективе — изохка тя, — как позна, че точно това искам?
Той й се усмихна в отговор.
— Екстрасензорно усещане. — Взе две бурканчета от хладилника. — Майонеза или горчица върху пуйката?
— И двете — каза тя през смях.
Глава 25
Сузи тръгна към банята и по пътя изрита обувките си. Изми зъбите си, изплакна устата си и изми лицето си. Притисна студена кърпа към главата си. Това като че ли поуспокои болката и тя реши да си направи компрес с лед.
Върна се бавно в кухнята и отвори хладилника — беше стар модел — не правеше автоматично лед, а трябваше да се налее вода предварително. Паничката беше празна. Тя въздъхна. Сигурно беше забравила да я напълни предния път, когато е използвала леда.
После се сети за торбичката с един килограм замразен грах, която си беше купила преди няколко месеца, когато разтегна глезена си. Беше й свършил добра работа, защото можеше да заема най-различна форма. Ако го сложи в някоя калъфка на възглавницата, ще успее да го задържи върху главата си.
Тя понесе торбичката със замразен грах към спалнята. Хапчетата я замайваха още повече. Шефът й беше казал, че ще й се доспи от тях.
— Сигурно ще проспиш целия ден — беше й казал той.
Сузи се почувства облекчена, защото, ако успееше да заспи, нямаше да вижда проблясващите светлинки пред очите си, а и се надяваше зашеметяващата болка да отмине.
Но ако заспи, щеше да пропусне срещата със сестра си. Погледна часовника със съмнение. Беше много късно, но беше сигурна, че Тери все още е някъде навън с годеника си. Реши да се обади и остави съобщение на телефонния секретар.
Сузи пусна замразения грах и започна да разкопчава бялата си престилка.
Котката се втурна към нея. Скочи на леглото, втренчи се в Сузи и взе да размахва опашка.
— Какво има, Куентин? — попита тя изненадано. — Защо не се успокоиш?
Съблече престилката си и свали сутиена си, после се отпусна на леглото, като започна да върти леко врата си, опитвайки се да облекчи болката. Взе уморено телефона и набра номера на Тери, като зачака търпеливо да се включи секретарят.
Той излезе от гардероба. Гърбът й беше обърнат към него. Приближи се на пръсти.
— Здравей, Тери, аз съм — започна тя, когато машината се включи. — Не се чувствам особено добре… отново тази мигрена. В болницата ми дадоха някакви хапчета… приспивателни… така че май няма да успея за утре… Е, вече всъщност е днес.
Котката замръзна, като гледаше злобно през рамото й. Изви гръб и изсъска, а очите й блестяха като червени въглени от светлината на лампата.
— Куентин, какво ти става?
Сузи се обърна, за да види в какво се взира котката. Котките понякога подлудяват от нищо…
— О, Боже — възкликна тя задавено. — О, Боже, о, Боже — притисна до гърдите си телефонната слушалка. — Какво правиш тук? — продължи тя. — Какво…
Той блъсна телефона на пода и я сграбчи. С ужасен вик тя се измъкна от ръцете му. Щеше да избяга. Той се хвърли след нея, сграбчи крака й и тя се изтърси на земята.
Сузи изпищя. После отново и отново…
Той седеше на пода. Хвана гъстата й, къдрава червена коса и я задърпа, докато главата й се оказа между краката му. Тя лежеше безпомощно по гръб. Кръвта се беше отдръпнала от лицето й, очите й бяха потъмнели от ужас.
Той уви стегнато косата й около ръката си и тя простена от болка. Внезапно отново се разпищя… висок, пронизителен писък.
Той допря ножа до гърлото й.
— Само да изпищиш и ще те убия — изсъска приглушено.
Тя спря да пищи, като лежеше неподвижно. Той потръпна от облекчение. Отново контролираше нещата.
Съседът й Алек Клозовски се връщаше от работа. Тъкмо пъхаше ключа в ключалката, когато чу шум. Обърна се и се заслуша. Би се заклел, че това е писък… и че идва от съседната къща.
Изненадан, той видя, че колата на Сузи е в двора. Беше останал с впечатление, че тя трябва да бъде нощна смяна. В кухнята й светеше. Предположи, че се е върнала по-рано и че звукът е бил котешко мяукане. Наоколо имаше много бездомни котки и те често вдигаха шум през нощта. Сузи дори беше прибрала една от тях, но казваше, че продължавала да се държи като бездомна.