Той отключи вратата си и влезе. Смяната му беше много напрегната.
Сузи беше паднала върху торбата с грах и той смразяваше гръбнака й. Тя се помести леко. Мъжът притисна ножа до гърлото й и тя усети, че към гърдите й се спуска ручейче кръв.
Тя вдигна поглед към него, не можеше да продума от ужас. Беше луд, личеше си по погледа му. Знаеше, че трябва да направи нещо, но не смееше да изкрещи. Тялото й трепереше и тя осъзна, че е в шок. Започваше да губи съзнание… това беше последният й шанс. Тя плъзна дясната си ръка под тялото си, изви леко гръб и стисна торбата с грах.
Очите му бяха затворени. Той си мислеше за това, какво ще направи, наслаждавайки се както винаги на пълната си власт. Въпреки че нещата не се развиха точно според плана му, Сузи Уокър беше негова.
Сузи стисна замразения грах — единственото й оръжие. Ако успееше да го разсее поне за миг, можеше да изтича на улицата и да вика за помощ. Все някой щеше да дойде и да я спаси.
Сега или никога. Тя се повдигна и хвърли замразения грах в лицето му. Торбата се пръсна от удара и зърната затропаха по пода.
Той изрева и автоматично повдигна ръце към очите си. Тя скочи и грахът захрущя под краката й. Входната врата никога не й се беше струвала толкова далече…
Чу, че той извика. Оставаха й само още три крачки… О, Боже, не можеше да отключи вратата…
Той я сграбчи отзад и я дръпна. Очите на Сузи бяха потъмнели от ужас, когато погледна убиеца си в лицето.
— Недей — изплака тя, — моля те, недей…
Той вдигна ръка и рязко преряза гърлото й.
От нея се изтръгна задавен писък. Кръвта й избликна и той я отблъсна от себе си. Тя се запрепъва към спалнята, като все още издаваше този бълбукащ звук. Протегна се към вратата и се подпря на нея. Окървавените й ръце оставяха червена следа, докато тя се свличаше на колене. Той я наблюдава известно време, после се приближи и се надвеси над нея.
Сузи вече не можеше да повдигне глава. Беше коленичила на пода, вперила невиждащ поглед в обувките му. Давеше се в собствената си кръв. Никога повече нямаше да стане. Тя бавно падаше все по-надолу и по-надолу. Главата й се отпусна върху черните мокасини марка на „Гучи“.
Той я наблюдаваше безстрастно. Най-после беше престанала да вдига шум. Но беше видяла лицето му. Трябваше да се подсигури. Сграбчи я за косата, повдигна главата й и преряза сънната артерия. Просто за по-сигурно.
Пусна я на пода и се изправи, като дишаше тежко. Беше гола, като се изключат бикините, но той вече нямаше никакво сексуално влечение към нея. Това беше нещо различно, той не вършеше така нещата.
Огледа се и видя кръвта й по ризата си, по панталоните и по обувките. Целият беше омазан с кръвта й. Паниката го заля и той се разтрепери. Внезапно заприлича на човек в последен стадий на малария — потеше се и трепереше.
Вината беше изцяло нейна. Не биваше да се връща вкъщи неочаквано. По-късно всичко щеше да бъде толкова точно, толкова чисто и удовлетворяващо, само да беше се придържала към обичайната си програма. Беше планирал всичко.
Полудял от гняв, той падна на колене и замахна с ножа. Режеше отново и отново. По лицето му се стичаха сълзи.
— Курва — хлипаше той, — долна, мръсна кучка…
Всичко свърши след минута. Той се спря и се изправи. Отстъпи встрани от нея и се вгледа в стореното. После погледна окървавените си ръце. Все още носеше тънките гумени ръкавици. Все пак беше проявил разум. Отиде в банята и изми кръвта от ръкавиците. Подсуши ги, избърса кръвта й от дрехите си с влажна кърпа, изчисти ножа и го пусна в джоба си.
Угаси лампите в банята, угаси и в спалнята. Погледна за последен път Сузи, която лежеше на прага, после прекрачи тялото й и отиде в кухнята, където също угаси светлината. Внимателно огледа улицата през прозореца. Беше пуста. Замразеният грах хрущеше под краката му, докато отиваше към входната врата.
Затвори я тихо зад себе си и се огледа наляво и надясно, преди да прекоси забързано улицата към паркираните коли.
Алекс Клозовски тъкмо отваряше прозореца на спалнята си, когато го видя. Усмихна се. Значи затова Сузи си беше дошла по-рано, помисли си той, докато се наместваше, прозявайки се, в леглото. Чу бръмчене на кола, после тя премина покрай дома му. Но по това време той беше почти заспал.
— Тази вечер Скуийз ми липсваше — каза Мал, докато се наместваше на кожената седалка, а Хари шофираше по почти пустата „Чарлз стрийт“ обратно към „Риц“.
Той поклати глава невярващ.
— Малоун, ти едва го познаваш…
— И теб едва те познавам.
— Със сигурност ме познаваш по-добре отколкото аз теб.
Тя го погледна уморено.