„Какво се облича за тези засукани празненства?“ попита тя и аз за пръв път я видях притеснена.
„Каквото и да е, й отговорих. Само да е по-простичко“. Хари замълча, заслушан в спомена, и продължи:
— Появи се с комплект плетена блуза и жилетка, с перли и дълга до коляното плетена пола. Косата й беше прибрана назад с панделка. Смятах, че изглежда чудесно, като момиче от петдесетте, вместо с обичайните тесни черни кожени дрехи. Това тържество промени живота й. Тя седеше до майка ми и баща ми, държеше се като дама и казваше точно каквото трябва с бавния си, протяжен южняшки говор. На тържествената вечеря ме накара да й разкажа защо картината на легнала гола жена над бара се покрива с черно всеки път, когато „Харвард“ загуби от „Йейл“. Внезапно беше омаяна от традицията, която вървеше с учението и парите. „Това е то, Хари, каза ми тя по-късно, зарязвам сервитьорството, зарязвам наркотиците, зарязвам мотора. Ще стана дама“. И го направи. Без никакво усилие… подходяща прическа, подходящи дрехи, подходящи маниери. Тя беше самото очарование, когато се оженихме. А после аз отидох и измъкнах всичко това изпод краката й. „Омъжих се за адвокат, не за полицай“ бяха думите й, когато ме напусна. Бяхме женени от две години, но втората година беше доста самотна за нея. Тя вече си имаше някой, който я чакаше.
Хари отмести очи от гледката, но Мал беше сигурна, че той все още вижда миналото. Той повдигна рамене.
— И това беше всичко. Бях й предложил онова, което искаше, а после й го отнех. Тя обичаше празненствата, обедите, дрехите… Сега има всичко. В Грийнуич, Кънектикът. Има две деца и отделя голяма част от времето си за благотворителност.
Изразът в очите му й подсказваше, че е наранен. Тя промълви внимателно:
— Съжалявам, Хари…
— Недей. Вече го преживях. Дори й пожелавам всичко най-хубаво. Понякога си говорим. Тя е мила, посредствена жена. — Той се усмихна иронично. — Искаше адвокат, а аз исках мотоциклетистка с развяна от вятъра руса коса. Оттогава имам слабост към сервитьорките.
Той сложи ръка на раменете й и я притегли до себе си.
— Казах ти, че това е подходящо място да пречистиш душата си.
Не отмести ръката си, докато се изкачваха по широкото стълбище. Старите дървени стъпала проскърцваха шумно. Той отвори голямата врата горе и обяви:
— Цялата е твоя.
Тя огледа извития таван и големите прозорци, обърнати към същата величествена гледка. Просто дървено легло с пухени завивки, полиран под с нахвърляни множество стари копринени килимчета. Огромният гардероб сигурно беше правен на място, защото нямаше начин да бъде донесен дотук. Две удобни стари кресла, покрити с карирана червено-бяла вълнена тъкан, бяха сложени до каменната камина, а до прозореца стоеше избелял шезлонг, от който се виждаше забележителна гледка. Имаше розови лампиони, предназначени да излъчват топло сияние в студените зимни нощи, рафтовете бяха претъпкани с различни книги за страдащите от безсъние.
— Почти ми се иска да вали сняг — въздъхна доволно Мал.
— Можем да сложим пън в камината, да запалим лампите и…
— И?
Той повдигна вежди обнадеждено.
— И да похапнем — довърши тя твърдо. — Не знам ти, но аз умирам от глад.
Слязоха отново долу и отидоха в голямата кухня. Тя беше неочаквано старомодна, с плочки на мивката, обикновени дървени шкафчета и древна ресторантска печка, която заемаше половин стена. В ъгъла имаше каменна камина и до нея солидна дървена маса, която беше бърсана толкова години наред, че беше избеляла. Около нея бяха наредени дузина различни столове.
— Докато татко беше жив, вилата винаги беше пълна с хора — поде Хари. — При дядо беше същото. Беше претъпкано с лели, чичовци, братовчеди, баби, дядовци и приятели. И кучета, разбира се. На тази стара печка е приготвяна храна за много банкети. Когато бях малък, се криех под масата, докато те вечеряха, а аз би трябвало да съм в леглото. Те, разбира се, знаеха, че съм там, но ме оставяха да си мисля, че съм ги надхитрил. Виното се лееше, а с него и анекдотите, спомените, историите за рибата, която са уловили, или пък къде са карали ски, в зависимост от сезона. Най-много обичах миговете, когато през прозорците се виждаше как вали сняг, огънят бумтеше в камината, а из къщата се носеше уханието на вкусната яхния, която приготвяше майка ми, а също и на току-що изпечения хляб, който беше специалитет на татко. Той казваше, че така се отпускал. Докато месеше, налагаше тестото здравата с юмруци. Мама винаги казваше, че той сигурно си представя, че бие клиента си.