Той я погледна през рамо и повдигна вежди.
— Зарязваш ли ме?
— Не.
— Добре. Щеше да ми е много неприятно, ако трябваше да те нося.
Тя го изгледа убийствено, после тръгна след него, местейки тежко крак след крак, с очи, вперени в калната земя. Стори й се, че изтече много време — мокро и болезнено, преди Хари да подвикне през рамо:
— Най-после у дома.
Бяха изправени пред стръмен склон, който водеше нагоре към вилата. Тя не отместваше поглед от склона. Струваше й се висок като Еверест. Имаше чувството, че бедрата й са от гума, глезените я боляха, стъпалата й бяха подути. Тя преглътна, чудейки се как ще успее да се справи.
— Не се каниш да се откажеш сега, нали, Малоун?
Той стоеше до нея. Устните й трепереха, но нямаше да се предаде.
— Ще се справя, дори да се наложи да се влача на колене — промърмори упорито.
Той поклати глава, възхитен.
— Няма нужда от такова покаяние.
— Мръсник — извика тя, като закуцука решително към склона.
Той я сграбчи в ръцете си. Тя се задърпа, но той й каза:
— Хайде, Малоун. Знаеш, че няма да успееш.
Така беше наистина, но го мразеше за това, че го каза. Отнесе я в къщата, мина по коридора и нагоре по стълбите. Остави я в едно кресло, сложи нов пън в камината и влезе в банята.
„Този мръсник дори не е уморен“, помисли си Мал горчиво. Чу течащата вода, а след това се понесе ухание на люляк.
Когато той се върна, огънят пращеше в камината.
— Банята ви е готова, мадам — докладва й любезно.
Тя не беше помръднала, откакто Хари я остави в креслото, и той предположи, че просто не може да го направи.
Коленичи пред нея, развърза връзките на обувките и ги събу колкото може по-внимателно. Тя изохка, когато той събу дебелите чорапи. По пръстите й имаше пришки, а петите й бяха разранени. Хари въздъхна и отиде за нещо антисептично и памук.
Тя беше отпуснала главата си назад, а краката й бяха опънати напред, също като счупена кукла.
— Малко ще щипе — предупреди я той.
Коленичил до нея, почисти изцапаните й колене и наранените й стъпала.
— Ох — промърмори тя, без да отваря очи. — Ох, ох, ох.
— Добре, най-лошото мина. Време е за баня.
Тя отвори очи и го погледна уморено, но той я грабна отново и я отнесе в банята.
— Предполагам, че ще успееш да се съблечеш съвсем сама?
— Предполагаш съвсем правилно.
Тя го изгледа гневно.
Когато затваряше вратата, той се усмихваше весело.
— О, Малоун? — Той показа глава и чу как тя изохка. — Смятах да те изведа за вечеря, но мисля, че се нуждаем от време за раните си. Какво ще кажеш да сготвя нещо тук, вкъщи?
— Ти? Да сготвиш нещо?
Той се изсмя недоверчиво.
— Почакай и виж, Малоун, преди да критикуваш — каза й, преди да изчезне.
Докато лежеше в горещата вода в огромната стара вана, Мал се чувстваше много близо до Рая, по-близо отколкото през целия ден. С изключение на обяда вероятно. И при семейството миещи мечки, които я гледаха през дъжда. И около Скуийз, който лудееше от простичката радост, че е жив.
Тя си играеше с водата като тюлен с прибоя. Болката й намаляваше, а чудесната топлина се просмукваше във вените й. Водата ухаеше на люляк. Мал забеляза нова опаковка масло за вана. Не й се вярваше да е на майката на Хари, просто не беше в неин стил. Хари сигурно го беше купил специално за нея.
Нямаше да успее да я омае, помисли си тя развеселена, не и след онова, което я беше накарал да преживее.
Тя се измъкна от ваната, уви около себе си огромна бяла пухкава хавлия и закуцука към спалнята. Застана срещу огъня и се изсуши, доволна от топлината. Имаше момент, когато не й се вярваше, че някога отново ще се стопли.
Среса косата си, втри тоалетно мляко в лицето си и намаза раните си. Поколеба се за секунда, после, без да се замисли защо, се парфюмира обилно.
Накрая извади широка синя мъжка пижама, мушна покритите си с пришки крака в меки бели чорапи и затърси халат в чантата си. Беше забравила да вземе и кипнала от гняв, облече син пуловер над пижамата.
Разреса косата си и се огледа в огледалото. Лицето й беше порозовяло, косата й се беше сплескала, нямаше никакъв грим. Махна лещите си и сложи малки очила със златни рамки. Дори и да имаше някакви любовни идеи, Хари Джордан щеше да ги забрави още щом я погледне. Изглеждаше ужасно.
Тя закуцука сковано по стълбите към кухнята, откъдето се носеха приятни миризми. Лампите бяха запалени, огромен пън гореше в камината. На грамофона се въртеше една от древните дългосвирещи плочи на Мифи. Малко стържеше, но музиката беше добра — Нат Кинг Кол пееше „Когато се влюбя“. На масата до камината чакаше отворена бутилка вино с две обикновени, но много красиви чаши.