— Чакай, Мал — прошепна той, — чакай. — Искаше и тя да изпита същото удоволствие, пое дълбоко дъх, въздържа се…
— Хари — измърка тя отново и той изгуби контрол.
Двамата потъваха един в друг, после бавно достигнаха върха.
Мал лежеше под него, отнесена нанякъде. Не и се искаше той да се отдръпва. Тежестта му беше приятна, гладката му кожа беше изпотена…
— О, Хари — прошепна тя.
— Малъри — отвърна й той и тя се усмихна. Отново се връщаше на земята.
— Ще те смачкам.
Той се отдръпна и тя въздъхна със съжаление. Сексът не беше нещо, на което се отдаваше, за да задоволи моментна нужда. За нея той не беше просто удоволствие, той означаваше, че за миг поне тя се чувства обичана. Искаше й се да задържи мига колкото се може по-дълго. Когато тялото му се отдели от нейното, тя се почувства ограбена и самотна отново.
Седна и сви колене до брадичката си. Хари се вгледа в нея и тя се опита да разгадае погледа му. Той се наведе и целуна един по един наранените пръсти на краката й.
Очите й се напълниха със сълзи. Неумолимият полицай се оказа нежен любовник, загрижен и щедър.
Той взе пуловера й, уви го около раменете й и оправи косата й. Ръката му трепереше, също като нейната, когато тя я протегна, за да докосне наболата му брада.
Плочата на Синатра все още се въртеше на грамофона. Мал сложи ръка на сърцето му и се усмихна.
Хари си помисли, че тя прилича на запалена свещ в мрака. Взе чашата вино и й даде да пие, после се наведе и я целуна.
— Нямам нужда от вино — избъбри той пресипнало. — Ще изпия теб.
Тя сложи ръце зад главата си, доволна, докато той докосна гърдите й и всичко започна отново.
Пънът в камината изгоря. Виждаше се само червеното сияние на въглените. Плочата все още се въртеше безмълвно, виното стоеше неизпито.
Тя се възпротиви, когато Хари се изправи. Проследи го с очи, докато пресичаше стаята. Беше красив. Той спря грамофона, взе една мека завивка и две възглавници. Повдигна главата й и нагласи възглавницата под нея, после метна завивката и отново легна до нея.
— Удобно ли ти е?
— Ммм.
Очите й бяха полузатворени, умората я замайваше. Хари я целуна и я прегърна, като намести главата й на рамото си.
— Направено по поръчка за теб, Малоун — каза той и затвори очи.
— Малъри — поправи го тя.
И преди да усети, вече беше заспала.
Скуийз ги събуди рано на другата сутрин, като виеше срещу вратата, за да го изведат. Хари измъкна изтръпналата си ръка изпод Мал и стана.
— Не ставай — помоли тя с приглушен глас, защото главата й беше скрита под завивката.
— Кучето — обясни той. — Ще се върна веднага.
Той пусна кучето навън, после хвърли нова цепеница върху въглените, като разгоря огъня с древно кожено духало.
Хари погледна към купчината под одеялото, която лежеше неподвижно. Виждаха се единствено краката й, подаващи се от единия край. Дори стъпалата й бяха хубави.
Отиде в кухнята.
— Дяволски зает си, детективе — долетя след него оплакването й.
— А ти не бързаш много — извика той от кухнята.
Мал се сгуши под завивката, заслушана в утринните звуци: песента на птиците, кучешкия лай, потракването на чинии в кухнята. Скоро към нея се понесе ароматът на прясно сварено кафе, заедно с гласа на Хари, който пееше нещо на испански. Тя се зачуди дали не се е разтанцувал.
— Обслужване по стаите.
Тя се надигна и скромно придърпа одеялото върху гърдите си.
— Ммм, кафе. И кифли.
Той повдигна панера.
— Два вида.
— Два вида?
Изгледа я виновно.
— Единствената ми слабост.
— О, снощи забелязах и някои други слабости.
Той повдигна вежди.
— Значи си забелязала.
Тя се разсмя и Хари се наведе да я целуне.
— Косата ти е разбъркана — каза той и гризна ухото й.
— Ммм, значи изглеждам точно като теб.
Той разроши косата й.
— Яж си кифлата и спри да се оплакваш, Малоун… Малъри.
— Най-после схвана. — Тя отхапа. — Наистина ли това има вкус, сякаш е от Рая или какво?
— Нискокалоричен рай.
— А, не!
Тя изглеждаше удивена и той се разсмя.
— Не са нискокалорични. Казах го само, за да си доволна. И като си започнала с хвалебствията, как е кафето?
— Благодат.
— Какво повече би могла да иска една жена?
— Не много — съгласи се тя, облегната удобно на Хари, като все още притискаше одеялото към гърдите си.
— Късно е вече за одеялото — каза той и отпи от кафето си. — Вече всичко видях.
За негово учудване тя се изчерви.
— Малоун, нима се притесняваш от мен? — попита той. — Помниш ли ме? Аз съм Хари, мъжът, с когото прекара нощта.