Тя кимна поруменяла.
— С когото имах среща.
— Мъжът, който те заведе на празненството — промърмори той и се наведе да я целуне по врата. — Онзи, на когото позволи да пусне ръка под роклята ти.
— Въпреки че сме малко старички да се натискаме на задната седалка.
Тя се наведе към него и той започна да масажира нежно врата й.
— О, Малоун — въздъхна доволно, — това не беше само натискане.
Тя се разсмя. Допи кафето си, лапна последната хапка от кифлата и си сложи очилата. Уви одеялото около себе си и се изправи.
— Отивам да си взема душ.
Той седна на дивана и се загледа в нея. Тя се обърна и пред нея беше той, с широките си рамене, синкавата брада, набола по лицето му, което отчаяно се нуждаеше от бръснач, силните мускули на ръцете, стегнатото тяло. Спомни си как се беше притискала снощи до него и само мисълта за това събуждаше желанието й отново.
Усмихна му се щастливо, после спокойно продължи напред. Очите му я проследиха. Когато стигна средата на стаята, одеялото започна бавно да се свлича. Тя се обърна, погледна го прелъстително над очилата и остави одеялото да се плъзга надолу… мъчително бавно… все по-надолу. Като го остави да се влачи зад нея, тя продължи гола през стаята, обърна се за последен път и му отправи порочен поглед.
— Като сметана върху праскови — възкликна въодушевено Хари и чу смеха й от стълбището.
Глава 28
Когато Мал слезе отново долу, видя Хари изтегнат на дивана. Очевидно тъкмо беше взел душ, защото косата му беше все още мокра. Облечен само с протритите си джинси и бяла фланелка, той спеше дълбоко.
Тя се загледа с обич в него. Изглеждаше като човек, роден да носи джинси и фланелки. Освен това, изглеждаше изтощен.
Той отвори внезапно очи и я погледна. Погледът му беше толкова откровен, толкова интимен, че сякаш я докосна. Хари хвана ръката й, дръпна я до себе си и я прегърна.
— Миришеш възхитително — промърмори той. — Като най-хубавите неща на света. Свежо окосена трева или може би сено през лятото. Градина след дъжд. Лек океански бриз на тропически остров.
— Кремът е — призна си тя. — За пришките.
Той се разсмя.
— Колко мъже познаваш, които биха объркали крем против пришки с лек океански бриз на тропически остров?
— Много малко. Всъщност вероятно само теб, Хари Джордан.
Той я притегли към себе си и я целуна звучно.
— Вече имаш червило — прокара тя пръсти по устните му. Той целуна пръстите й, дланите й, отново устните й, но точно тогава старият часовник удари дванайсет. Тази нощ той трябваше да бъде на работа, тя трябваше да хване полета за Ню Йорк, а и двамата ги чакаше дълъг път.
— Защо всичко това трябва да свърши — измърмори той, — когато чувствам, че едва сега започва?
— Отново историята на Пепеляшка — прошепна тя със съжаление.
Той зарови лице във врата й.
— Някой казвал ли ти е, че си възхитителна? Имам предвид, когато се държиш добре.
Тя въздъхна.
— Не можа ли да спреш на възхитителна? Но щом питаш, отговорът е не. Никой никога не ми го е казвал.
Той повдигна глава и я изгледа удивен.
— Само аз?
— Само ти.
Погледът му се смекчи. Повдигна с пръст брадичката й, за да го погледне.
— Горката Мери Малъри Малоун — промълви той тихо. — Дори собствената й майка не й го е казвала.
— Дори собствената ми майка не е — съгласи се тя тъжно.
Той усети внезапната промяна в настроението й. Искаше му се да й каже да не се тревожи, че всичко ще бъде наред, но това не беше истина. Знаеше, че ако тя не поговори с някого за случилото се и не сподели чувствата си, миналото й ще я осакати завинаги.
— Ти така и не ми доразказа за годините в Голдън.
Тя внезапно се отдръпна от него и сви рамене.
— Живях там. После си тръгнах.
Закрачи нервно към големите прозорци, скръсти ръце и се взря навън.
— А майка ти? Какво се случи с нея, Мал?
Под сапфирения пуловер гърбът й беше скован от напрежение.
— Какво значение има за теб?
Отиде до нея. Стисна раменете й, но тя го отблъсна и се отдръпна от него.
— Трябва да ми кажеш — настоя. — Това е единственият начин нещата да се подобрят.
Мразеше го за това, че я кара да си спомня, мразеше спомените, които лежаха като мъртви кучета в сумрачните дълбини на мозъка й.
— За кого се мислиш, Хари Джордан? — извика тя разстроена.
Той впери в нея нетрепващ поглед.
— За приятел.
Очите й се замъглиха от отчаяние и тя сведе глава. Изглеждаше изгубена, поразена от мъка. Хари осъзнаваше, че я е изстрелял в миналото и сега вижда момичето от онова време.