Млада жена се беше свила на задната седалка на една от патрулните коли и плачеше. Хари поклати тъжно глава. Предположи, че това е сестрата. По-късно щеше да му се наложи да я разпита. Убийството не беше особено приятно събитие.
Той поздрави униформените служители, зададе няколко въпроса, после отвори вратата и влезе. Росети го последва.
Миризмата на кръв и на тяло, мъртво от два дни, ги зашемети като удар. Те го осветиха с фенерчетата си. Нищо не беше докосвано от полицаите, дори лампите не бяха светнати, за всеки случай, ако убиецът беше оставил отпечатъци по ключа. Нещо се размаза, когато Хари пристъпи напред, и той насочи светлината надолу.
— Грах — каза Росети удивен. — Може би тъкмо си е приготвяла вечерята.
Точно пред тях имаше огромна локва съсирена кръв, смесена, както изглежда, с грах. Кръв имаше по стените, по сакото, сложено на един стол, и по вратата.
— За Бога — промърмори Росети, — що за дяволско кръвопролитие!
Хари освети следата от кръв, която водеше към тялото, паднало пред вратата на спалнята. Беше на колене, с лице към кървавия килим, гола, с изключение на бикините. Дългата й, наситеночервена коса блестеше от светлината, до нея се беше изправила черна котка, която размахваше опашка и ги гледаше втренчено.
— Грозна работа, Росети — промърмори Хари тихо. — Къде, по дяволите, са експертите?
— Тук, детективе.
Първият влезе и се огледа, после подсвирна удивено и въздъхна.
— Какво може да каже човек? — смотолеви той и сви рамене.
В този момент съдебният лекар мина покрай него. Беше доктор Блейк, един от експертните патолози, наети от общината.
— Трябваше насила да ме измъкнат от къщи, детектив Джордан — осведоми Блейк раздразнено.
— Внимавайте къде стъпвате — предупреди Хари. — Засега нищо не е променено на сцената на престъплението.
— Знам, знам — кимна лекарят. — По дяволите, детективе, тази работа я върша от двайсет години. Няма нужда да ми казвате какво да правя. И може ли някой да ми каже защо хората стават жертви на убийства точно в неделя вечерта, когато човек си дреме спокойно пред телевизора?
Такъв е светът, докторе — въздъхна Росети и направи път на фотографа.
Само за няколко минути той нагласи лампите си и започна да заснема сцената на убийството и жертвата.
Доктор Блейк клекна до тялото.
— Причината за смъртта е съвсем ясна — започна той рязко — Вратната вена и сънната артерия са прерязани. С два отделни удара. Плюс множеството други прободни рани.
Той внимателно обясняваше на фотографа, докато му показваше раните за снимки отблизо.
Хари чакаше до вратата със скръстени ръце и безизразно лице.
— Кога е станало, докторе?
Блейк намести очилата си.
— Какво е днес? Все още неделя?
Той погледна зеленикавите петна по корема, които показваха, че процесът на разложение е започнал. Повдигна китката й — тялото все още беше леко стегнато.
— Тялото все още е вкочанено. Бих казал в събота, рано. Преди около тринайсет часа. Ще знам по-добре, когато проверя стъкловидното тяло при аутопсията.
Хари знаеше, че той говори за подобната на желе течност в задната част на окото. Щеше да я изтегли със спринцовка с много тънка игла и тя щеше да му даде по-точна информация за времето на смъртта, тъй като беше по-устойчива на измененията.
Блейк сложи внимателно найлонови торбички на ръцете и краката, за да запази всяка следа от веществени доказателства, която можеше да има по тях.
— Все пак няма изнасилване, детективе — продължи лекарят. — Или поне няма видими от пръв поглед следи. Може и да греша. Ще видим при аутопсията.
Доктор Блейк погледна разраненото, окървавено лице. Едва сега я виждаше като човешко същество, а не като мъртво тяло. Дълго време я гледа.
— Знаете ли коя е тя? — попита той Хари.
Хари поклати глава.
— Сестра й е навън. Тя ще я разпознае.
— Трудно е да се каже под всичката тази кръв и тези рани, но тя ми изглежда някак позната. — Той събра инструментите в черната си чанта и се изправи на крака. — Е, аз си свърших работата. Засега. Цялата е ваша, господа. Ще се видим в моргата.
— Благодаря, че дойдохте, докторе — пророни замислен Хари.
Доктор Блейк минаваше внимателно покрай него, кракът му закачи нещо. Той не забеляза, но Хари го чу. Наведе се и се вгледа в нещото на пода.
— Детективе — каза той триумфиращо на Росети, — мисля, че намерихме оръжието на убийството.
Беше малък нож, дълъг около двайсет сантиметра. Тънкото острие беше поставено в пластмасова опаковка. Нямаше видими петна от кръв. Хари предположи, че убиецът го е почистил.