— Има и още нещо — добави Клозовски. — Аз видях мъжа.
— Исусе — промърмори Росети, — очевидец.
— Приготвях се да лягам и отидох да отворя прозореца. Видях го да излиза от дома й и да прекосява улицата. Бързаше. Когато стигна другата страна на улицата, паркираните коли го скриха от погледа ми. Не че се загледах сериозно… просто си помислих, а, ето я причината Сузи да се прибере по-рано. Господи, дори се засмях.
— Можете ли да го опишете? — Дано да може, молеше се Хари.
— Мога да ви кажа само, че беше по-скоро нисък, набит. С тъмна коса, струва ми се.
— С какво беше облечен?
Клозовски изглеждаше объркан.
— Не забелязах, но сигурно е било нещо тъмно, защото като че ли се стопи в нощта.
— Видяхте ли го да се качва в някоя кола?
— Не… да… Искам да кажа видях го, когато мина край прозореца ми.
— Каква беше колата, господин Клозовски?
— Не съм съвсем сигурен. Нещо като джип или пикап. Не много голям. Тъмен на цвят, но не мога да кажа какъв.
Хари въздъхна разочаровано.
— Господин Клозовски, имате ли нещо против да дойдете в управлението и да свидетелствате официално за това, което сте видели?
— Непременно.
Алек Клозовски би направил всичко, за да се отърси от ужасното чувство за вина, което изпитваше, помисли си Хари. Все пак той беше добър свидетел. Говореше разумно и можеше да му се вярва, въпреки шока.
— Детектив Росети ще ви заведе до управлението.
Росети погледна въпросително, така че обясни:
— Аз отивам в болницата, за да поговоря със сестрата. Тя е в шок и затова я откараха там. Ще видя дали може да каже нещо. Разбрах, че родителите са при нея.
Хари шофираше по притихналите нощни улици и премисляше информацията, която бяха събрали за убиеца на Сузи. Имаха оръжието, описание на очевидец, най-общо описание на автомобила и приблизителното време на убийството. Експертите, които все още претърсваха къщата, сигурно щяха да намерят още доказателства.
Това не беше планирано, предварително обмислено, убийство. Би се обзаложил, че е обир и нещо се е объркало. Сузи се е върнала вкъщи неочаквано и е хванала крадеца на място. И той я е убил.
Затова теорията му беше такава, докато нещо не му докажеше, че греши. Винаги беше готов за нещо неочаквано. Когато човек се занимава с убийства, нищо не беше сигурно.
Паркира пред спешното отделение, после се изкачи на стълбите. Сърцето му тежеше като олово, когато тръгна към рецепцията. Толкова често беше виждал там Сузи… Двете дежурни сестри го гледаха тревожно.
— Значи е вярно? — попита едната. — За Сузи.
Той кимна.
— Съжалявам.
— Беше чудесно момиче — въздъхна сестрата и очите й започнаха да се насълзяват. — Винаги беше мила, дори когато бяхме претрупани с работа. Толкова беше симпатична…
— Освен това беше и добра медицинска сестра — додаде другата, като стискаше юмруци и се бореше със сълзите. — Какъв мръсник — кресна тя гневно. — Гадно копеле! Тези убийци са като вредителите. Трябва да ги изтребват също като плъховете.
Хари смяташе, че е права.
— Съжалявам — повтори той и се запъти бавно по коридора към семейство Уокър, които го очакваха.
Тери Уокър лежеше на леглото, напълно облечена, с изключение на обувките. Бяха й дали успокоително. Очите й бяха отворени, но сякаш не фокусираха. Въпреки това тя успя да се повдигне и да седне, когато Хари влезе. Приличаше на Сузи, но беше с по-тъмна коса.
Госпожа Уокър седеше на един стол до леглото и той веднага забеляза, че нейните момичета приличат на нея. Имаше червената коса, зелените очи, бледата кожа е лунички и скулестото лице, които им придаваха вид на феи. По лицето й се стичаха сълзи, въпреки че тя не издаваше звук. До нея стоеше съпругът й и държеше здраво ръката й. Той беше висок и строен, с тъмна коса. Лицето му изразяваше пълно отчаяние.
Хари би дал всичко, за да не му се налага да прави това, но то беше част от работата. Той се представи и се ръкува с бащата, чиито ръце бяха ледено студени.
— Господин и госпожа Уокър, познавах дъщеря ви. Често се срещахме тук, в болницата. Дълбоко съжалявам за случилото се, съжалявам и за това, че трябва в такъв момент да ви занимавам с тези въпроси. Но ако искаме да заловим това… извършителя на престъплението, трябва да научим някои неща от вас.
— Татко, кажи му за касетата.
Гласът на Тери беше несигурен. Тя отново затвори очи, сякаш не искаше да го вижда.
— Всичко е записано.
Ед Уокър подаде на Хари малък телефонен секретар. Той правеше огромни усилия да разкаже всичко както трябва, но гласът му трепереше и сякаш не намираше подходящите думи.