— Сузи… тя се обадила на Тери, оставила съобщение на секретаря… Насред изречението млъква… просто казва: „О, Боже, о, Боже, какво правиш тук“, а после се чува ужасен звук и после… нищо.
Хари не можеше да повярва на ушите си. Имаха запис на престъплението. Вече виждаше как примката се стяга около шията на убиеца на Сузи.
— Трябваше да се срещнем в събота — започна Тери уморено с празен поглед, отправен към него. — Знам също, че имаше среща в неделя вечерта с един лекар. Казва се Карл Хейдън.
— Отдавна ли се познаваха?
Тя поклати глава.
— Не знам. Но мисля, че той може да го е направил.
— Имаш ли някаква причина да мислиш така, Тери? Тя поклати глава.
— Сузи нямаше много време за срещи, но причината за тези неща обикновено е сексът, нали?
Хари чу как госпожа Уокър ахва, и каза:
— Този път се съмнявам да е така. Засега предполагаме, че може да се е появила в момента, когато са обирали дома й.
— Какво ли има Сузи, което да си заслужава да бъде откраднато? — попита Ед Уокър и гневът му внезапно избухна. — Тя беше просто една млада жена, медицинска сестра, която все още учеше. Нямаше скъпоценности, нито пари. Само телевизор и евтин касетофон.
— Понякога, когато хората търсят пари за наркотици, господин Уокър, вземат това, което е най-достъпно.
Ед Уокър гледаше в пода, без да продума, и Хари докосна леко рамото му със съчувствие.
— Благодаря ви, господине — изрече тихо. — Няма да ви притеснявам повече. Когато решите да се приберете вкъщи, една патрулна кола чака, за да ви откара. Можем да поговорим отново по-късно.
Хари разпита и шефа на Сузи. Също като Клозовски, Джим О’Фаръл обвиняваше себе си.
— Аз й казах, че не става за работа и по-добре да си върви вкъщи. Аз го направих. Аз я изпратих да умре…
— Произшествията и убийствата най-често са резултат от поредица от събития — прекъсна го Хари. — Сузи е имала мигрена и не е можела да работи. И без това е щяло да й се наложи да си отиде вкъщи.
— Така ли мислите?
Хари разбираше, че му се иска да го повярва.
— Разбира се. Обикновено така се случва. Жертвата попада в непознато положение. Тъжно е, но е истина.
— Но тя беше добра медицинска сестра, добро момиче. За Бога, та тя беше толкова млада, че едва ли можеше да бъде наречена жена… беше прекалено млада, прекалено… о, тя не го заслужаваше.
— Никой не го заслужава — каза Хари. Той взе писмени показания, грабна чаша кафе и забърза към моргата.
Климатикът бръмчеше силно, когато влезе през металните врати в студената стая с бели плочки. Чудеше се как доктор Блейк си тананика, докато изследваше тялото на Сузи Уокър.
Тя лежеше на металната маса за аутопсии, под силната светлина на лампата. Блейк вече беше почистил тялото и беше завършил предварителния оглед. Докато работеше, той диктуваше бележките си в микрофон, сложен на масата. Всеки нокът беше остърган, за да се провери за частици кожа или влакна, попаднали там при борбата. Бяха взети образци от космите й от всички места. Торбата, в която беше поставено тялото, както и бельото й, бяха запазени, за да ги изпратят в лабораторията и да потърсят следи по тях.
Един фотограф снимаше аутопсията. Блейк продължаваше огледа си.
— Няма задържане на кръв, което показва, че не е убита легнала по гръб, а след това преместена. Вероятно е умряла на колене, в положението, в което е открита — изрече той в микрофона.
Продължи да си тананика, докато отбелязваше на една диаграма точното положение на раните и тяхната дълбочина. Взе проби, за да установи дали е имало сексуално насилие, и заяви, че доказателствата сочат, че не е имало.
Той погледна към Хари, който все още стоеше до вратата.
— Влезте, детективе — покани го той спокойно. — Можем да свършим работата още тази нощ, така и така всички сме на крак.
Хари остана на мястото си. Онова, което се беше случило със Сузи, беше достатъчно ужасно. Не му се искаше да я вижда нарязана от доктор Блейк, въпреки че това беше работата му.
— Сигурно сте разбрали вече коя е — продължи Блейк безстрастно. — Не мога да кажа, че познавах лично сестра Уокър, не е в моя отдел, нали разбирате. Но миналата седмица, когато беше бурята, работихме рамо до рамо. Беше добра медицинска сестра, разумна, мислеше бързо. Много жалко, да, много жалко.
Блейк взе ножа за дисекции, като продължаваше да си тананика беззвучно. Хари с раздразнение си пожела поне да се чува някаква мелодия. Така се чуваше нещо като процеждане на балончета през цедка.
Блейк нагласи ножа над тялото на Сузи и направи дълбок разрез по врата до срамната кост, като заобиколи пъпа, където тъканта беше по-твърда.