Когато усети, че е готова, Мал помоли шефа си да й даде възможност да стане репортерка. Дори и сега пламна от възмущение, като си припомни пренебрежителния начин, по който я погледна той, подигравателната усмивка на лицето му и тона сигурно се шегуваш, когато й отказа. Тя веднага подаде молбата си за напускане. Още същата седмица напусна малкия град и го замени с по-голям.
С внимателно приготвено резюме и с новата си външност тя успя да си намери работа като асистент на продукция в друга телевизия. Заплащането беше по-добро и останалите се отнасяха с нея като с една от тях. Колегите й се усмихваха и се държаха дружелюбно и тя изненадана се наслаждаваше на това. В началото им се усмихваше несмело в отговор, като се страхуваше да не я отблъснат, ако се държи приятелски. Не можеше да се почувства съвсем сигурна в себе си. Но я приеха. Предположиха, че и тя е като тях. Излизаше с тях след работа да пийнат или да хапнат.
Тръгна на гимнастика, тренира упорито и влезе във форма. Дори започнала излиза с мъже, но нищо по-сериозно от вечеря, игра на билярд или кино. Винаги беше предпазлива, винаги се въздържаше. На шега я наричаха загадъчната жена, но за нейно учудване тя се радваше на живота.
Когато момичето, което четеше прогнозата за времето, си взе отпуска, тя зае мястото му временно. Вече знаеше точно какво да прави: как да изглежда, как да се усмихва и да се държи оживено. Сега и тя изглеждаше елегантна, с разпиляна руса коса, с блестящи сини очи и усмивка на съблазнителните си устни. Преливаше от новооткрито оживление и плам, учеше се как да бъде забавна.
После дойде обаждането от продуцента на новинарска телевизионна мрежа. Беше хванала окото му. Покани я на интервю в Ню Йорк.
Мал седеше на терасата и си припомняше колко беше напрегната и изнервена. Изхвърли промъкващата се стара несигурност и си каза, че сега е по-различна и в телевизионната мрежа имат нужда точно от нея. И тогава създаде Малъри Малоун.
Нагласи се в малък черен костюм на „Дона Каран“, който прилепваше по тялото й като ръкавица. Отиде при известен фризьор в скъп салон и подстрига косата си на вече толкова известната прическа с форма на хризантема, изсветли я така, че да изглежда естествено просветляла от слънцето. Отиде при много добър гримьор и той гримира лицето й. Когато погледна резултата в огледалото, едва успя да познае бляскавата млада жена, която я гледаше изненадано оттам.
Беше похарчила всичко, което имаше, до последния цент. Дано да си струва, надяваше се тя, когато тръгваше, за да й направят интервю и пробни снимки.
Таксито я остави пред студиото и тя се загледа във впечатляващата сграда, охранявания вход и хората, които влизаха и излизаха, забързани по някаква важна работа. Осъзна, че може да има всичко това, стига тя да притежава онова, което е необходимо. Вирна брадичка, високо и целеустремено, и мина през вратата. Сега или никога. Отново.
Тази новосъздадена Малъри се омъжи след няколко години за преуспяващ брокер от Уол стрийт.
Мат Клемънтс беше по-възрастен, хубав, посивял на слепоочията, идеалното обществено животно. Хареса го веднага, защото той имаше някак бащински вид и освен това беше постигнал всичко сам. Беше използвал разума на улицата и острата си финансова мисъл, за да се измъкне от бедното жилище в Бруклин до мястото, където беше днес. На върха на света, в един от най-великолепните небостъргачи в Манхатън, той имаше огромен апартамент, изпълнен е антики и стил.
— Парите могат да ти купят всичко в този град — каза й той, когато я покани на вечеря и тя тръгна из стаите, удивена от абсолютното, зашеметяващо великолепие, — включително и стил. Не забравяй, че в град като Ню Йорк стилът е твоята препоръка. Пари плюс стил дават класа, а това означава, че притежаваш всичко.
Те се разсмяха и тя се възхити от него заради искреността му… и му завидя, защото той не беше обременен от миналото си. Той не криеше, че е започнал от низините. Не се гордееше с това, но то си беше факт.
По това време тя беше говорителка в новините и под носа й се размахваше възможността да премине в някоя утринна програма в бъдеще. Чувстваше се разкъсана между кариерата си и опияняващото вълнение от присъствието му.