Знаеше, че е само въпрос на време. Росети щеше да приключи нещата, а в съседната стая съучастникът му минаваше през същата процедура. Те притежаваха оръжие и ръждясалия бял „Форд“ пикап. Бяха задържали тези двамата и само след час щяха да направят признания. Междувременно беше пристигнал адвокатът им, недоволен, че са го измъкнали от леглото. Хари се прозина. Тази нощ нямаше край.
Докато получат признанията им, стана десет сутринта и когато Хари се прибра най-после вкъщи, беше много притеснен за Скуийз. Нямаше смисъл… кучето беше свикнало с обърканото работно време на полицая. Поздрави го с лениво махване на опашката и се изправи весело на крака.
Хари сложи каишката на врата му и го изведе на кратка разходка по Бийкън хил. Отби се в „Старбъкс“ за чашка прилично кафе и раздели с кучето кифлата с канела, а после отново се върнаха вкъщи.
На секретаря бяха записани две съобщения. Едното беше от майка му.
— Хари, благодаря ти, че дойде на рождения ми ден — поде тя весело.
Хари изпъшка. Тя беше толкова бодра, а той — изтощен. А и му се струваше, че празненството е било преди сто години.
— Не е ли просто прекрасно? Понякога си мисля, че надминавам самата себе си. Благодаря ти и за това, че доведе Малъри. Тя беше една допълнителна радост. Толкова прекрасна жена. Чичо ти казва, че трябва да си луд, за да я изпуснеш само защото си женен за работата си. И трябва да кажа, че съм съгласна с него. — Тя отново се разсмя. — Обади се скоро, за да обядваме заедно, момчето ми.
Последва пауза и тя добави, сякаш току-що се е сетила:
— Не ти ли се струва малко абсурдно да се налага да си уговаряме среща за обяд, когато аз живея точно зад ъгъла? Можеш просто да наминеш по някое време. О, само че забравих да ти кажа, че следващата седмица заминавам с Джулия за Прага. Сигурна съм, че ще се запиташ защо, за Бога, отивам в Прага, така че ще ти отговоря още сега. Защото никога не съм била там. Чао — добави тя и затвори рязко слушалката.
Хари се усмихна. Ако не друго, то Мифи беше поне непредсказуема. Зачака следващото съобщение.
Беше Мал. Тя каза с нежния си, изпълнен с трепет, глас:
— Тъкмо мислех за теб. Искам отново да ти благодаря. За всичко. Лека нощ, Хари.
Искаше му се да я прегърне до себе си. Но вместо това се усмихна и потупа обичливо телефонния секретар. Надяваше се да сънува нея, когато най-после успее да заспи.
Глава 33
Все пак, когато се събуди, Мал изскочи в мислите му. Той махна главата на Скуийз от гърдите си, седна, прокара пръсти през косата си и набра домашния й номер. Отговори му телефонният секретар и той въздъхна. Разбира се, часът беше два и половина. Трябваше да е на работа. Обади се там, но тя не се беше върнала от обяд и не я очакваха преди около три.
В три той седеше в „При Руби“ и закусваше. Както винаги, Скуийз беше мушнат под масата.
— Добре, че е полицейско куче — каза му силно Дорис. — Иначе клиентите може да се сърдят заради хигиената.
Хари погледна другите клиенти, които пиеха бира, кашляха с цигарите в уста и мажеха горчица на филиите си.
— Не и тези клиенти, Дорис — подвикна й той през рамо, докато отиваше към телефона до вратата.
Скуийз беше сложил глава върху лапите си. Повдигна очи и го наблюдаваше, но не помръдна. Знаеше кога Хари иска да се действа.
— Госпожа Малоун е на среща в студиото — осведомиха Хари от другата страна.
— Добре — каза той примирено. — Кажете й, че отново съм се обаждал. Ще й звънна по-късно.
Върна се на масата и раздразнено зачовърка обичайните си шунка с яйца.
— Знаеш ли какво, Професоре? Не ядеш както трябва спря до него Дорис. — Ядеш ли някога нещо друго, освен този боклук?
Той я погледна накриво.
— Разбира се. Ям кифли с канела, пица и сандвичи от Матис.
— Не съм и чувала за сандвичи от Матис, но онова, от което имаш нужда, Професоре, е една жена, която да ти готви. Добра храна, нали знаеш, като онази, която препоръчват в списанията.
— Жените, с които се срещам, не готвят — сви той тъжно рамене.
След това си спомни с какво беше пълен хладилникът на Мал.
— Е, може би някои готвят.
— Тогава я хващай здраво, Професоре, защото скоро може да се окажеш в болницата. В сърдечното отделение. И ще ти се иска никога да не си чувал за прословутите запържени яхнии на Руби.
Причината не беше в Дорис, но днес храната някак не му се услаждаше. Изпи една кока-кола, плати си сметката, махна за сбогом и тръгна към вратата. Този път Скуийз го последва.
Когато се върна в управлението, имаше чувството, че въобще не си е тръгвал. Седна пред компютъра и прехвърли отново детайлите по убийството на Сузи. Нещо в него не се връзваше. Първо, нищо не беше откраднато. Телевизорът и касетофонът си бяха на мястото. Все пак съществуваше вероятност да го е изненадала, преди да успее да ги отнесе в колата си.