Краката му се подкосиха и той се отпусна на един стол. Сандвичът тупна незабелязан на безупречния килим и остави петно.
Той облиза пресъхналите си устни и си каза, че те сигурно лъжат. Дори и ножът да бе у тях, по него нямаше отпечатъци — беше го измил и подсушил внимателно. А и носеше гумени ръкавици. Не беше оставил никаква следа, сигурен бе в това. Опитваха се да успокоят страховете на обществеността, като казваха, че арестът е неизбежен. През онази нощ не го видя друг, освен Сузи. Имаха единствено ножа, а той беше чист.
Въздъхна облекчено. Блъфираха. Беше абсолютно сигурен, че не знаеха самоличността му.
Той изключи телевизора, после забеляза сандвича и петното от горчица по килима. Като ругаеше под носа си, забърза към кухнята, за да вземе препарата за почистване на петна. Мразеше бъркотиите.
Глава 34
Мал щеше да затанцува от радост, когато чу съобщението на Хари. Отмени уговорката си с приятели за театър и се втурна да купи нещо за ядене.
Когато Хари пристигна, тя беше в кухнята и приготвяше салатата. Той излезе от асансьора в коридора с венециански огледала и светли килими и тя изскочи да го поздрави.
Облечен бе в черното кожено яке, джинсите и синя риза. Беше небръснат, с разбъркана тъмна коса и уморени очи. Тя си помисли, че това е най-привлекателният мъж, на когото е имала късмета да попадне. Но онова, което каза, беше:
— Радвам се, че си направил такова усилие… от шивашка гледна точка, Хари.
Той изохка.
— Остави ме на мира, Малоун. Идвам направо от работа, пропътувах стотици километри, за да те видя.
— Е, тогава се надявам, че харесваш онова, което виждаш.
Той я изгледа от горе до долу, а тя се завъртя пред него и му изпрати най-хубавата си усмивка. Беше облечена в дълга копринена пола на малки сини цветчета, които подхождаха на очите й, и стегнато черно поло. Краката й бяха боси и на лакираните й с розов лак пръсти бяха налепени лепенки. Бяла готварска престилка покриваше голяма част от нея и тя направо искреше от оживление.
— Престилката ми харесва — призна той внимателно, — особено ако това означава, че ти готвиш.
— Готвя.
Искаше му се да излапа нея, не вечерята. Тя не преставаше да го гледа. Той каза:
— Дорис ми се скара, че не ям както трябва. Каза ми, че имам нужда от някоя добра жена, която да ми готви.
— Дорис ли го каза?
— Да. Казах й, че това ще се отрази зле на бизнеса на Руби, но тя ми каза, че щяло да се отрази добре на холестерола ми.
Погледна го шеговито.
— Сега като се разбрахме по този въпрос, би ли влязъл? — Тя отстъпи и махна с ръка навътре. — Моят дом е и твой, детективе.
Той тръгна към нея и спря.
— От шивашка гледна точка и от всяка друга изглеждаш… прекрасно — прошепна той, като докосна лицето й и я целуна по носа. — Наистина си прекрасна, въпреки че миришеш на чесън.
— Е, поне не е на лекарство против пришки.
Той я притисна до себе си и я целуна както трябва.
Тя имаше чудесното усещане, сякаш потъна в прегръдките му. Не усещаше нищо друго, освен устните му върху своите и стегнатото му тяло.
— О, Мал — промълви той, когато най-накрая отмести устни и зацелува косата, челото и затворените й очи. — Имам нужда от теб.
Тя отвори рязко очи. Отдръпна се от него и го загледа развълнувана.
— Никой никога не ми е казвал, че има нужда от мен.
Той поклати глава тъжно.
— Е, аз го казвам. Последните няколко дни бяха дълги и трудни.
Тя го поведе към дневната, помогна му да съблече якето си и му посочи едно удобно кресло. Попита го дали иска чаша шампанско.
— Имаш ли бърбън?
Той изглеждаше съкрушен и измъчен. Тя кимна. Чудеше се какво ли се е случило след неделя вечерта, когато се разделиха. Отиде до шкафа, взе чаша, сложи лед и наля „Джак Даниълс“.
— Благодаря — каза той тихо.
Тя го погледна със съмнение.
— Четох някъде… сигурно е било в „Козмо“, защото те разбират тези работи… когато мъжът се прибере у дома уморен, най-добрият път към сърцето му е добрата храна. Така че този път май съм улучила. Отивам в кухнята, а ти вдигни краката си и послушай малко спокойна музика.
Тя смени диска на Сантана с Моцарт, намали звука усмихна се през рамо на Хари и изчезна в кухнята.
Хари дори не беше гладен, въпреки че не беше ял. Просто се радваше, че е тук, с нея. Имаше нужда от нея. В повече отношения, отколкото си мислеше.
Той отпиваше от бърбъна и се наслаждаваше на сладникавия му вкус. От кухнята идваше аромат на нещо хубаво. Тихата музика се промъкваше в главата му, успокояваше го… точно както тя беше очаквала. Заля го приятно чувство и той щеше да заспи, ако тя не беше толкова близо до него и не изпълваше мисълта му.