Тя го изгледа подозрително и той се сопна нетърпеливо:
— О, за Бога, Мал, защо не седнеш? Изглеждаш като неподстригана афганска хрътка, която се кани да ме захапе.
— Ооох!
Тя се тръсна на дивана и заудря бурно възглавницата с юмруци.
— Мълчи и слушай поне веднъж — тросна се той. — Имам и друг живот, освен живота, изпълнен с лукс и доволство, които водя с теб.
— Животът, който водиш с мен? Ха! Няколко празненства, два почивни дни… това ли наричаш живот?
Той внезапно се усмихна.
— Трябва да признаеш, че беше изпълнен с лукс.
Тя взе една розова възглавница и я притисна до лицето си.
— Ужасен си, Хари Джордан — процеди тя във възглавницата. — Защо просто не си вървиш?
— О, не, няма да се отървеш от мен толкова лесно. Ще изслушаш онова, което имам да ти кажа. И когато свърша, си помисли внимателно, преди да ми отговориш. Запитай се дали ще можеш да живееш с последствията от това. Защото аз не мога.
Тя махна възглавницата от лицето си.
— Какво толкова важно можеш да имаш за казване?
— Случайно да си гледала новините днес?
Тя го изгледа неразбиращо.
— Предполагам, че не си. Тогава най-добре да започна от началото. Добре. Когато се разделихме в неделя, отидох на работа.
Тя уточни предпазливо:
— Помня, нощна смяна.
— Но се оказа погребална смяна. За човек, когото познавах.
— Човек, когото си познавал? Искаш да кажеш, че някой е умрял?
— Беше убита млада жена. Беше медицинска сестра в спешното отделение на болницата. Не я познавах добре, просто бях свикнал да я виждам, когато отивах там по работа. Поздравявахме се, разменяхме по някоя дума. Беше хубаво момиче с великолепна червена коса. Росети непрекъснато се опитваше да я сваля. А тя всеки път му отказваше. В неделя вечерта ни повикаха в дома, в който живееше. Някой я бе накълцал… беше прерязал гърлото й, нарязал бе лицето й. Беше коленичила сред локва от собствената си кръв. До тялото й стоеше малката й черна котка.
Мал отново притисна възглавницата до лицето си. Прекалено ясно си представяше цялата сцена.
— Недей — прекъсна го ужасено тя. — Моля те, недей. Не искам да слушам.
— Беше мъртва от трийсет и шест часа — продължи Хари без угризение. — Умряла е, докато ти и аз сме танцували на празненството на майка ми.
— Не!
Тя притисна длани до ушите си. Той застана до нея и махна ръцете й.
— Същият мъж я е убил, Мал. Мъжът от портрета.
Тя се отпусна назад върху възглавниците. Уплашените й очи се взираха в неговите и той усети прилив на нежност. Прииска му се да я прегърне и да забрави всичко. Но този път не можеше да го направи.
— Вече е убил четири млади жени, Мал. Отнел е четири живота. Четири семейства са опустошени от загубите. Всички те са нечии дъщери. Нечии приятелки. Нечии любими може би. Били са скъпи за онези, които са ги обичали. И са означавали само миг извратено удоволствие за злодея, който ги е убил.
Тя наведе глава и загледана в краката си, не продума. Миглите й се завиваха в крайчетата толкова сладко. Абсурдно беше да се вълнува от такава дреболия, помисли си той.
Мал си мислеше за Самър Янг и хубавата Сузи.
— Какво искаш от мен? — прошепна тя.
— Искам да ми кажеш какво знаеш за мъжа от портрета.
Тя вдигна рязко глава.
— Вече ти казах. Не го познавам. Това е истината, кълна се!
— Тогава какво толкова те тревожи в него?
Тя извърна глава.
— Не мога да ти кажа.
Хари изстена. Повдигна очи разочаровано. Сграбчи я за раменете, изправи я на крака и приближи лице до нейното.
— По дяволите, защо да не можеш да ми кажеш, Малоун? — изрева той. — Как може нещо да бъде по-важно от онова, което се е случило със Сузи Уокър? Ти си жива, за Бога!
Тя го гледаше втренчено, замаяна от ужас. Хари я пусна и се отдръпна от нея.
— Всичко е наред, Мал, всичко е наред. Съжалявам. Не биваше да те питам. Имаш право да пазиш тайните си. Забрави.
Той се обърна и взе якето си от стола, където го беше захвърлил, когато пристигна. Сякаш бяха изминали векове оттогава.
— Извинявай — повтори той искрено. — За това, че излях разочарованието си и собствените си неуспехи върху теб. Аз разочаровах тези жени. Трябваше да съм заловил убиеца още преди да се беше докопал до Самър Янг. Преди да беше убил Сузи.
— Това ли имаше предвид, когато каза, че имаш нужда от мен?
Знаеше, че гласът й трепери, и затова преглътна, опитвайки се да се успокои.
— Не съм си мислил за влиятелното ти предаване — възрази той, като я гледаше в очите. — Исках да кажа, че се нуждая от теб, както мъж се нуждае от жена понякога. За утеха. Като приятелка и любима. И тази беше другата причина, за да дойда тук, Мал.