Стигнаха до полицейското управление, качиха се по стълбите във вече познатата му стая, Той веднага забеляза, че зад бюрото на мястото на предишния инспектор седи друг мъж с бледо лице и кисело изражение. Двете сестри, очевидно развълнувани, особено по-енергичната, бяха настанени на столове близо до него, а зад тях стоеше някакъв служител в униформа. Придружителят на Джон се отправи веднага към инспектора н заговори бързо на италиански, докато Джон след кратко колебание пристъпи към сестрите.
— Стана ужасна грешка — каза той. — Не знам как да ви се извиня. Грешката е моя, изцяло моя, полицията няма никаква вина.
Енергичната сестра като че ли понечи да стане, но той я възпря. Устата й потрепна нервно.
— Ние не знаем как да си обясним това — заяви тя със силен шотландски акцент. — Сбогувахме се снощи със съпругата ви и оттогава не сме я виждали. Преди около час в нашия пансион дойдоха полицаи и ни съобщиха, че съпругата ви е изчезнала и вие сте подали оплакване срещу нас. Сестра ми е с разклатено здраве. Тя много се разстрои.
— Стана грешка. Страхотна грешка — повтори Джон.
Той се извърна към бюрото. Инспекторът му заговори на английски, но явно не владееше езика тъй добре, както колегата си. На бюрото му бе поставено. изявлението на Джон и той почука с молив по него.
— Е? Този документ, всичко лъжи? Вие не говорите истина?
— Тогава бях убеден, че е тъй — каза Джон. — Можех да се закълна пред съда, че днес следобед съм видял жена си с тези две дами на едно корабче по Канале Гранде. Сега разбирам, че съм сбъркал.
— Днес въобще не сме се приближавали до Канале Гранде — възрази сестрата, — дори и пеша. Сутринта купихме някои неща и следобед не сме излизали. Сестра ми не се чувствуваше добре. Колко пъти вече се опитвам да обясня това на полицейския инспектор, а и хората от пансиона ще потвърдят думите ми. Той не желае да ме изслуша.
— А синьората? — намеси се сърдито инспекторът. — Какво става със синьората?
— Синьората, жена ми, е здрава и читава и се намира сега в Англия — обясни търпеливо Джон. — Говорих с нея по телефона малко след седем. Тя е отпътувала с чартърния самолет и е отседнала при приятели.
— Тогава кого видял вие на корабчето с червено палто? — запита вече вбесен полицейският инспектор. — И ако не били тези синьорини тук, тогава кои синьорини?
— Заблудил съм се, очите излъгали — отговори Джон, съзнавайки, че и той започва да говори на развален английски. — Аз мисля, че виждам жена ми с тези две дами, но не, не било така. Жена ми в самолета, тези дами в пансиона през цялото време.
Имаше чувството, че се прави на китаец. Дали след малко нямаше да вземе да се кланя с ръце, мушнати в ръкавите?
Инспекторът вдигна очи нагоре и удари по масата.
— Така цяла тази работа за нищо — каза той. — Ние претърсили всички хотели и пансиони за синьорини и изчезнала английска синьора, а тук има много, много неща да върши. Вие направи грешка. Може пили — много вино на обяд и вижда синьори с червено палто на сто корабчета. — Стана и смачка листата, лежащи на бюрото му. — А синьорини? — обърна се той към сестрите. — Може синьорини желае оплакване срещу това лице? — Говореше на енергичната сестра.
— О, не — възрази тя, — не, моля ви се. Ясно ми е, че е станала грешка. Нашето единствено желание е да се върнем веднага в пансиона.
Полицейският инспектор изръмжа. После посочи към Джон.
— Вие с много късмет. Тези синьорини можела да подаде оплакване срещу вас — много сериозно нещо.
— Разбирам — рече Джон. — Ще направя всичко, което е по силите ми…
— Моля ви, не мислете за това! — възкликна сестрата ужасена. — И дума да не става. — Сега беше неин ред да се извини на инспектора: — Не бива да отнемаме повече от ценното ви време.
Той махна с ръка, за да покаже, че въпросът е приключен, каза нещо на италиански на подчинения си и отново се обърна към сестрите.
— Този човек — посочи служителя — върви с вас до пансиона. Buona sera, signorine. — Сетне, без да обръща внимание на Джон, седна на бюрото си.
— Ще дойда с вас — каза Джон. — Искам да обясня точно какво се случи.
Заедно слязоха по стълбите и напуснаха сградата. Сляпата сестра се подпираше на ръката на близначката си и щом се озоваха навън, обърна невиждащите си очи към Джон.
— Вие наистина сте ни видели — каза тя, — нас и жена си. Но това не е било днес. Вие сте ни видели в бъдещето.
Гласът й беше по-благ от този на сестра й, по-бавен. Тя, изглежда, имаше някакво затруднение в говора.
— Не ви разбирам. — Джон изпадна в недоумение.