— Точно така, Кори, да, точно така, продължавай нагоре, продължавай…
— Е, не е ли мила картинка?
Бони Сойър изпищя.
Кори Брайънт надигна глава и примига объркано.
Реджи Сойър стоеше подпрян върху рамката на вратата. Ловната пушка под мишницата му беше насочена надолу и той небрежно я крепеше с лакът.
Кори изгуби контрол над пикочния си мехур и по бедрата му бликна топла струя.
— Значи вярно било — учудено промълви Реджи и прекрачи в спалнята. Усмихваше се. — Гледай ти! Дължа на онзи къркач Мики Силвестър цяла каса „Будвайзер“. По дяволите.
Бони се опомни първа.
— Реджи, слушай. Не е това, което си мислиш. Той нахълта, беше като луд, той, той беше…
— Млъквай, путко.
Продължаваше да се усмихва. Кротко. Беше грамаден. Облечен в светлосив костюм, както преди два часа, когато Бони го целуна за довиждане.
— Слушай — безпомощно изрече Кори. Имаше чувството, че устата му се е препълнила със слюнка. — Моля те. Моля ти се, не ме убивай. Макар че го заслужавам. Нали не искаш да идеш в затвора. За някаква си глупост. Пребий ме, така ми се пада, но моля те, недей…
— Не стой на колене, Пери Мейсън — нареди Реджи Сойър все тъй кротко усмихнат. — И си вдигни ципа.
— Слушайте, мистър Сойър…
— О, наричай ме Реджи. Нали сме приятелчета. Топлиш ми леглото, докато ме няма, нали така?
— Реджи, не е това, което си мислиш, той ме изнасили…
Реджи я погледна с кротка, благожелателна усмивка.
— Кажеш ли още една думичка, ще ти завра ей-това чудо и ще ти покажа фокус, дето не си го и сънувала.
Бони застена. Лицето й бе пребледняло като кисело мляко.
— Мистър Сойър… Реджи…
— Ти се казваш Брайънт, нали? Син на Пит Брайънт, нали?
Кори трескаво разтръска глава.
— Да, вярно. Точно така. Слушай…
— Доставях му бензин и масла, когато бях шофьор при Джим Уебър — каза Реджи и се усмихна като че споменът беше много приятен. — Беше четири-пет години преди да срещна тая разгонена кучка. Татко ти знае ли къде си?
— Не, сър, това ще го сломи. Можеш да ме пребиеш, така ми се пада, но ако ме застреляш, татко ще разбере как е станало и бас държа, че това ще го убие, тогава на съвестта ти ще тежат две…
— Да, и аз държа бас, че не знае. Ела в хола за момент. Трябва да поговорим. Хайде. — Реджи се усмихна кротко, за да покаже на Кори, че не му крои нищо лошо, сетне стрелна поглед към Бони, която го гледаше с широко разтворени очи. — Ти стой тук, маце, че инак няма вече да узнаеш какво ще дават тая вечер по телевизията. — Той завъртя пушката към вратата. — Идвай, Брайънт.
Стъпвайки неуверено, Кори мина пред Реджи и излезе в хола. Краката му бяха като гумени. Усещаше адски сърбеж между плешките. Там ще ме гръмне, помисли той, точно между плешките. Чудя се дали ще съм още жив да видя как червата ми залепват на стената…
— Обърни се — каза Реджи.
Кори се завъртя. Бе започнал да плаче. Не искаше да плаче, ала не можеше да се удържи. Навярно нямаше значение. И без това вече се бе подмокрил.
Пушката вече не висеше небрежно в ръката на Реджи. Двете цеви се целеха право в лицето на Кори. Тъмните отвори сякаш растяха, зейваха, превръщаха се в бездънни кладенци.
— Знаеше ли какво правиш? — запита Реджи.
Вече не се усмихваше. Лицето му беше мрачно и сериозно.
Кори не каза нищо. Въпросът беше излишен. Само продължаваше да плаче.
— Спал си с чужда жена, Кори. Нали така ти беше името?
Кори кимна. По бузите му се стичаха сълзи.
— Знаеш ли какво става с такива като теб, когато ги хванат?
Кори пак кимна.
— Хвани цевите на пушката, Кори. Съвсем леко. Спусъкът е чувствителен, а вече съм го придърпал. Затова си представи… о, представи си, че хващаш жена ми за циците.
Кори протегна трепереща ръка и докосна цевите на пушката. Студеният метал прилепна към парещата му длан. От гърлото му се изтръгна протяжен, мъчителен стон. Вече не му оставаше нищо. Времето за молби бе отминало.
— Лапни ги, Кори. И двете цеви. Да, точно така. Леко!… да, добре. Голяма ти е устата. Пъхай по-навътре. Знаеш как се пъха, нали?
Челюстите на Кори се бяха разтегнали до предел.
Цевите на пушката опираха в небцето му и стомахът му се бунтуваше от ужас. Усещаше по зъбите си мазната стомана.
— Затвори очи, Кори.
Кори гледаше тъпо и влажните му очи бяха грамадни като чинии.
Реджи пак се усмихна кротко.
— Затвори ги тия детски сини очички, Кори.
Кори склопи очи.
Разхлабеното черво изпусна товара си в панталона му. Той почти не усети това.