— Но остава завинаги отдолу, върху черния слой добави Сюзън.
— Да. — Мат се усмихна. — Чудесна метафора за взаимодействието между съзнание и подсъзнание. Жалко, че Фройд не се е сетил за нея. Но да не се отклоняваме. — Той погледна Бен. — Сюзън вече ти е разказала, нали?
— Да, но…
— Разбирам. Просто исках да знам дали мога да прескоча уводната част.
Мат заразказва спокойно, с почти безизразен глас и прекъсна само веднъж, когато се чуха тихи стъпки и сестрата влезе да го запита дали би искал чаша джинджифилов сироп. Мат отвърна, че джинджифиловият сироп е чудесно питие и довърши разказа си, смучейки от време на време пластмасовата сламка. Бен не пропусна да забележи, че когато стана дума за падането на Майк през прозореца, ледените кубчета в чашата тихо задрънчаха. Но гласът на Мат не трепваше; запазваше все същото равномерно, мелодично звучене, с което навярно преподаваше уроците. Не за пръв път Бен помисли, че този човек е просто възхитителен.
Когато разказът свърши, настана мълчание и Мат го наруши пръв.
— Това е. Какво смятате вие двамата, които не сте видели нищо със собствените си очи?
— Вчера дълго обсъждахме този въпрос — отвърна Сюзън. — Нека ви каже Бен.
Леко смутен, Бен изложи поред всички възможни обяснения и след това ги опроверга. Когато спомена за външното затваряне на капака и липсата на отпечатъци от стълба върху меката почва, Мат изръкопляска.
— Браво! Същински детектив! — Той обърна очи към Сюзън. — Ами вие, мис Нортън, която пишехте тъй спретнати съчинения с абзаци като тухли и подзаглавия вместо греди? Какво мислите?
Пръстите й нервно сгъваха и разгъваха кранчето на полата. Тя сведе очи към тях, после отново погледна Мат.
— Вчера Бен ми изнесе лекция за езиковите функции на израза „не може“, тъй че няма да го употребявам. Но ми е извънредно трудно да повярвам, че из Сейлъм’с Лот върлуват вампири, мистър Бърк.
— Ако може да се уреди без разгласяване, готов съм да мина проверка с детектор на лъжата — тихо каза Мат.
Тя се изчерви.
— Не, не… моля ви, не ме разбирайте погрешно. Убедена съм, че в градчето става нещо. Но… това…
Той се протегна и стисна ръката й.
— Разбирам, Сюзън. Но би ли направила нещо за мен?
— Стига да мога.
— Нека…, нека ние тримата… тръгнем от предположението, че всичко това е реално. Нека смятаме това предположение за факт, докато — и само докато — получим доказателства за противното. Научен подход, нали разбираш. Двамата с Бен вече обсъждахме начините и средствата за проверка на хипотезата. И едва ли някой желае повече от мен тя да бъде опровергана.
— Но не вярвате това да стане, нали?
— Не — тихо отвърна той. — След дълги размисли и колебания вече стигнах до извода. Вярвам в онова, което видях.
— Нека засега да не говорим за вярване и недоверие — намеси се Бен. — В момента въпросът подлежи на изясняване.
— Правилно — съгласи се Мат. — Имаш ли планове за действие?
— Мисля, че ще е най-добре да те назначим за старши изследовател. Квалификацията ти е идеална за целта. Освен това засега не можеш да напускаш леглото.
Очите на Мат проблеснаха както преди малко, когато бе споменал за коварното похищение на лулата му.
— Ще позвъня на Лорета Старчър, когато отвори библиотеката. Цяла камара книги ще поръчам.
— Днес е неделя — напомни му Сюзън. — Библиотеката не работи.
— Щом е за мен, ще я отворят — заяви Мат. — Няма къде да се дянат.
— Намери всичко, което има поне малко отношение към темата — каза Бен. — Психология, патология, митове. Разбираш ли? Всичко.
— Ще си водя записки — дрезгаво рече Мат. — Бога ми, точно това ще направя. — Той огледа Бен и Сюзън. — За пръв път, откакто попаднах тук, пак съм човек. Ами вие с какво ще се заемете?
— Най-напред с доктор Коди. Той е подписал смъртните актове на Райърсън и Флойд Тибитс. Може би ще го уговорим да ексхумира Дани Глик.
— Дали ще го направи? — обърна се Сюзън към Мат.
Преди да отговори, Мат смукна джинджифилов сироп.
— Онзи Джими Коди, на когото някога преподавах, би се съгласил без никакви колебания. Беше фантазьор и всезнайко, удивително неподатлив на лицемерие и закостенялост. Не знам обаче доколко се е променил след колежа и медицинския институт.
— За мене всичко това са излишни увъртания — заяви Сюзън. — Само ще станем за смях пред доктор Коди. Защо двамата с Бен да не отскочим до Марстъновия дом? Така всичко ще свърши веднъж завинаги. И без това го бяхме планирали за миналата седмица.
— Ще ти кажа защо — обади се Бен. — Защото тръгваме от предположението, че всичко е истина. Толкова ли бързаш да пъхнеш глава в устата на лъва?