И все пак… страх.
Той избуя изведнъж, емоциите удавиха логиката и лъскавите модерни разсъждения на мозъчната кора, изпълвайки устата й с вкус на зеленясала мед.
И тя разбра, че някой стои зад нея, още преди ръката да се стовари върху рамото й.
9.
Нощта наближаваше.
Бен стана от сгъваемия стол, пристъпи към прозореца, от който се разкриваше гледка към градинката зад погребалното бюро, и не видя нищо особено. Беше седем без петнайсет и отвън издължените вечерни сенки се сливаха. Въпреки късната есен тревата все още зеленееше и той помисли, че погребалният агент навярно ще се грижи да я поддържа така чак до първия сняг. Символ, че животът продължава дори сред смъртта на природата. Мисълта му се стори необичайно потискаща и той обърна гръб на прозореца.
— Жалко, че нямам цигари — промърмори Бен.
— Тютюнопушенето е вредно за вашето здраве — заяви Джими, без да извръща глава. Гледаше филм за горските животни по малкото телевизорче на Мори Грийн. — Между нас казано, и аз бих запалил. Спрях да пуша преди десетина години, когато министерството на здравеопазването измисли номера с предупреждението върху пакетите. Въпрос на професионална лоялност. Но и до днес щом се събудя, посягам към цигарите на нощното шкафче.
— Нали уж си спрял да пушиш?
— Държа ги на шкафчето както някои алкохолици слагат бутилка уиски на лавицата над печката. Тренировка на волята, братче.
Бен погледна часовника — 6:47. В неделния вестник на Мори Грийн пишеше, че официалният залез настъпва в 19:02.
Днес следобед Джими бе уредил нещата без никакви проблеми. Когато позвъниха, на вратата се появи Мори Грийн — дребен човечец с разкопчано черно сако и бяла лятна риза. Щом ги видя, печално заинтригуваното изражение се изпари и на лицето му цъфна широка дружеска усмивка.
— Шалом, Джими! — възкликна той. — Радвам се да те видя! Къде се губиш?
— Спасявам света от хремата — ухили се Джими, докато Грийн разтърсваше ръката му с все сила. — Да те запозная с един добър приятел. Мори Грийн, Бен Миърс.
Дланите на Грийн обгърнаха китката на Бен. Очите на евреина заблестяха зад очилата с черни рамки.
— Шалом и на вас. Приятелите на моите приятели… Влизайте, влизайте. Ще се обадя на Рейчъл…
— Недей, моля те — прекъсна го Джими. — Дошли сме да молим за услуга. Много голяма услуга.
Грийн се вгледа в лицето на Джими.
— Много голяма услуга — повтори той с лек присмех. — Че как тъй? Какво толкова си сторил за мен, освен дето синът ми завърши колежа с отличие? Дължа ти всичко, Джими.
Джими се изчерви.
— Друг на мое място би сторил същото, Мори.
— Няма да споря с тебе — заяви Грийн. — Казвай. Какво ви е стреснало толкова? Катастрофирахте ли с мистър Миърс?
— Не. Нищо подобно.
Мори ги въведе в кухничката зад погребалното бюро и докато говореха, сложи на котлона очукан кафеник.
— Дойде ли вече Норбърт за мисис Глик? — запита Джими.
— Не е и няма изгледи да дойде — отвърна Мори, вадейки захар и сметана. — Ще се натресе тук към единайсет и ще се чуди защо няма кой да му отвори. — Той въздъхна. — Горката жена. Толкова мъка в едно семейство. А изглежда тъй нежна, Джими. Онзи стар глупак доктор Риърдън я докара. Твоя пациентка ли беше?
— Не — каза Джими. — Но Бен и аз… бихме искали да останем при нея тази вечер, Мори. Тук, в кантората.
Грийн замръзна както посягаше към кафеника.
— Да останете при нея? Да я прегледате, искаш да кажеш?
— Не — твърдо изрече Джими. — Просто да поседим при нея.
— Шегуваш ли се? — Мори ги огледа втренчено. — Не, виждам, че не се шегуваш. Какво си намислил?
— Не мога да ти кажа, Мори.
— А. — Грийн сипа кафе, седна до гостите и отпи от чашката си. — Добро е станало. Не много силно. Болна ли е била? Нещо заразно?
Джими и Бен се спогледаха.
— Не в общоприетия смисъл на думата — отвърна най-сетне Джими.
— И ще искаш да си затварям устата, а?
— Да.
— Ами ако дойде Норбърт?
— Норбърт е лесен — каза Джими. — Ще река, че Риърдън ме е помолил да проверя за признаци на инфекциозен енцифалит. Няма да се усъмни.
Грийн кимна.
— Норбърт не се сеща и часовника да погледне, докато някой не го попита колко е часът.
— Съгласен ли си, Мори?
— Естествено. Но мислех, че спомена за голяма услуга.
— Може би е по-голяма, отколкото предполагаш.
— Като си допия кафето, отивам у дома да видя какви страхотии е сготвила Рейчъл за неделната вечеря. Ето ключа. Заключи, като си тръгвате, Джими.
Джими прибра ключа в джоба си.
— Непременно. Още веднъж благодаря, Мори.