— Няма защо. Само и ти ми направи една услуга в замяна.
— Разбира се. Каква?
— Ако оная жена каже нещо, запиши го за идните поколения.
Грийн се изкиска, сетне видя как се променят лицата им и млъкна.
10.
Беше седем без пет. Бен усети как напрежението бавно изпълва тялото му.
— Стига си зяпал часовника — каза Джими. — От гледане няма да тръгне по-бързо.
Бен виновно извърна очи.
— Дълбоко се съмнявам, че вампирите — ако изобщо съществуват — стават от гроба с настъпването на астрономическия залез — добави Джими. — По това време нощта още не е дошла.
Все пак той стана и изключи телевизора, прекъсвайки крясъците на ято диви патици.
Безмълвието прихлупи стаята като плътна пелена. Бяха в работилницата на Мори Грийн и трупът на Марджъри Глик лежеше върху стоманена маса с улеи за оттичане на водата и подвижни подложки за краката. Бен помисли, че подобни маси има в болничните приемни за спешни случаи.
Още когато влязоха, Джими бе смъкнал чаршафа от тялото, за да направи кратък преглед. Мисис Глик беше по терлици, облечена във винен пеньоар. На левия й прасец имаше лепенка. Вероятно се бе порязала при бръснене. Бен извърна очи, но погледът му непрестанно се връщаше към лепенката.
— Какво мислиш? — запита той.
— Няма да се ангажирам с мнение, когато след два-три часа ще имаме отговор, бил той положителен или отрицателен. Но състоянието й поразително напомня онова, което забелязах у Майк Райърсън — липса на трупни петна, никакви признаци на вкочаняване.
Сетне Джими бе дръпнал чаршафа върху тялото без повече коментари.
Сега часовникът показваше 7:02.
— Къде ти е кръстът? — внезапно запита Джими.
Бен трепна.
— Кръст ли? Господи, нямам кръст!
— Личи, че не си бил скаут — каза Джими и отвори чантата си. — Аз обаче съм винаги готов.
Той извади две плоски лъжички за преглед на гърлото, смъкна целофановите опаковки и ги кръстоса под прав ъгъл, закрепени с лейкопласт.
— Благослови го — обърна се той към Бен.
— Какво? Не мога… не зная как.
— Тогава си измисли — каза Джими и изведнъж тревожни бръчки прерязаха веселото му лице. — Ти си писателят, сега ще трябва да бъдеш и духовник. За Бога, побързай. Мисля, че нещо ще се случи. Не го ли усещаш?
И Бен усети. Нещо сякаш прииждаше в ленивия пурпурен здрач, все още невидимо, но натежало от електрическа мощ. Устата му бе пресъхнала и трябваше да оближе устни, преди да заговори.
— В името на Отца, и Сина, и Светия дух. — Той помисли и бързо добави: — И в името на Дева Мария. Благослови този кръст и… и… — Думите се надигнаха към устните му с внезапна, свръхестествена увереност. — Господ е пастир мой — изрече той и словата се отрониха в мрачната стая като камъчета, които падат в бездънно езеро и водите ги поглъщат, без да трепнат. — Няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми.
Напевният глас на Джими се сля с неговия.
— Води ме през прави пътеки заради името Си. Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло…
Сякаш нямаше сили да диша. Бен усети, че цялото му тяло е изтръпнало и косъмчетата по врата му се раздвижват, настръхват на кичури.
— Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще…
Чаршафът върху трупа на Марджъри Глик бе почнал да трепти. Изпод него се подаде ръка и пръстите трескаво се гърчеха, играеха, танцуваха из въздуха.
— Исусе, наистина ли виждам това? — прошепна Джими. Луничките изпъкваха на пребледнялото му лице като сапунени пръски по огледало.
— … ме следват през всичките дни на живота ми — довърши Бен. — Джими, виж кръста.
Кръстът сияеше. Неземните лъчи се разливаха по ръката му.
Като скърцане на назъбени глинени чирепчета, в тишината се раздаде глух, задавен глас:
— Дани?
Бен усети как езикът му залепва за небцето. Фигурата под чаршафа се надигаше да седне. Сенките танцуваха из притъмнялата стая.
— Дани, къде си, миличък?
Чаршафът от лицето се свлече на топка в скута й.
В полумрака лицето на Марджъри Глик бе като кръгла бледа луна, прорязана само от черните очни ями. Тя видя пришълците и чертите й се изкривиха в ужасна, озъбена гримаса, изпълнена с лукавство. Сетните лъчи на гаснещия залез проблясваха по острите зъби.
Тя смъкна крака от масата; единият терлик се изхлузи и остана да лежи на пода.
— Стой там! — заповяда Джими. — Да не си посмяла да мръднеш!
Вместо отговор тя изръмжа — злобно и звучно, като куче. Слезе от масата, полюшна се и тръгна срещу тях. Бен осъзна, че гледа право в тия кухи очи и с усилие се изтръгна от властта им. В тях имаше черни галактики, нашарени с червени пръски. Сякаш виждаше как се дави с наслада в дълбините им.