Бе изчезнала.
А Джими крещеше.
11.
Той включи луминесцентната лампа и се завъртя да види какво става, но Джими вече бе на крака и стискаше шията си с две ръце. По пръстите му искряха алени мъниста.
— Тя ме ухапа! — виеше Джими. — О, Господи Исусе, тя ме ухапа.
Бен пристъпи към него и се опита да махне ръцете му от шията, но Джими го отблъсна. Очите му се въртяха безумно.
— Не ме пипай. Осквернен съм.
— Джими…
— Подай ми чантата. Божичко, Бен, усещам го в себе си. Усещам как прониква. За Бога, подай ми чантата!
Чантата беше в ъгъла. Бен я донесе и Джими я изтръгна от ръцете му. Изтича до погребалната маса и сложи чантата отгоре. Лицето му бе мъртвешки бледо, лъснало от пот. Кръвта упорито бликаше от разкъсаната рана отстрани на шията. Джими седна на масата, отвори чантата и трескаво затършува вътре, хлипайки с широко зинала уста.
— Ухапа ме — промърмори той към вътрешността на чантата. — Устата й… О, Боже, тая мръсна, гнусна уста…
Измъкна шишенце дезинфекционен разтвор и запокити капачето върху плочките на пода. Подпря се с една ръка, отметна глава назад и изсипа съдържанието върху шията си. Разтворът оплиска раната, панталона му, масата. Кръвта се цедеше на тънки струйки. Той затвори очи и изпищя — веднъж, два пъти. Ръката с шишенцето не трепна.
— Джими, какво мога да…
— След малко — изгъгна Джими. — Чакай. Мисля, че сега е по-добре. Чакай, просто чакай…
Той захвърли шишенцето и то се пръсна на пода. Измита от кръвта, раната се виждаше отчетливо. Бен забеляза, че пробожданията са две, близо до вратната вена, и едното е жестоко разкъсано.
Джими бе измъкнал от чантата ампула и спринцовка. Смъкна капачето от иглата и засмука съдържанието на ампулата. Ръцете му трепереха толкова силно, че успя едва от втория път. След като напълни спринцовката, подаде я на Бен.
— Тетанус — обясни той. Извъртя ръка и посочи под мишницата. — Забивай. Ето, тук.
— Джими, това ще те зашемети като чук.
— Не. Няма. Давай.
Бен пое спринцовката и колебливо го изгледа в очите. Джими кимна. Бен заби иглата.
Тялото на Джими се изпъна като пружина. За момент той се превърна в скулптура на страданието, по която релефно се очертаваше всяко сухожилие. След това малко по малко взе да се отпуска. От реакцията трепереше цял. Бен видя, че по лицето му са се смесили пот и сълзи.
— Положи кръста върху мен — нареди Джими. — Ако все още съм осквернен, той ще… ще ми стори нещо.
— Дали?
— Сигурен съм. Когато я беше притиснал в ъгъла, аз, надигнах очи и ми се прииска, да скоча върху теб. Бог да ми прости, така си беше. Обаче погледнах кръста и… щях да си издрайфам червата.
Бен притисна кръста към шията му. Не се случи нищо. От сиянието — ако изобщо бе имало сияние — нямаше и следа. Той вдигна ръка.
— Добре — каза Джими. — Мисля, че повече не можем да сторим. — Той пак затършува из чантата, откри пликче с две хапчета и ги метна в устата си. — Допинг. Велико откритие. Слава Богу, че бях ходил в кенефа преди… преди да се случи. Мисля, че се напиках, но пуснах само пет-шест капки. Ще можеш ли да ме превържеш?
— Надявам се — каза Бен.
Джими му подаде марля, лейкопласт и хирургическа ножица. Когато се приведе да намести превръзката, Бен видя, че кожата около раните е грозно зачервена и съсухрена. От допира на марлята Джими трепна.
— За минута или две си мислех, че ще откача — каза той. — Истинска, клинична лудост. Устните й върху мен… захапването… — При всяка дума шията му потрепваше. — И през всичкото време аз го харесвах, Бен. Там е цялата гадост. Всъщност даже имах ерекция. Можеш ли да си представиш? Ако не беше дошъл да я дръпнеш, бих… бих я оставил да…
— Не мисли — каза Бен.
— Трябва да направя още нещо и то няма да ти хареса.
— Какво?
— Сега ще ти кажа. Погледни ме за момент.
Бен привърши с превръзката и се поотдръпна, за да огледа Джими.
— Какво…
И изведнъж юмрукът на Джими се стовари върху челюстта му. В черепа на Бен избухнаха звезди, той се люшна три крачки назад и тежко седна на пода. Тръсна глава и видя как Джими бавно слиза от масата, за да тръгне към него. Трескаво заопипва наоколо за кръста. Завършек в стил О. Хенри, мина му през ума, така ти се пада, тъпо лайно, глупак, глупак…
— Добре ли си? — запита Джими. — Извинявай, но когато не очакваш, е по-леко.
— Какво, за Бога…
Джими седна на пода до него.
— Ще ти разкажа какво ни се е случило. Историята е адски наивна, но съм сигурен, че Мори Грийн ще я потвърди. Така ще си запазя лекарската практика и няма да ни пъхнат в затвора или лудницата…, не че толкова ме е грижа, но държа да съм свободен, за да се боря с тия… твари, наречи ги както щеш. Разбираш ли ме?