— Звучи много вълнуващо — каза тя и сложи върху дъската следващата риза на съпруга си.
— Беше страхотно любезен — каза Сюзън. — И не се преструваше.
— Ооох, краката ми — въздъхна мисис Нортън. Остави ютията изправена, изтръгвайки от нея злобно съскане, после седна на люлеещия се стол до панорамния прозорец. Взе пакет „Парламент“ от масичката за кафе, измъкна цигара и запали. — Сигурна ли си, че е порядъчен човек, Сюзи?
Сюзън се усмихна малко извинително.
— Разбира се, че съм сигурна. Прилича на… о, не знам — на преподавател в колеж или нещо подобно.
— Разправят, че Лудия Бомбаджия приличал на градинар — замислено отвърна мисис Нортън.
— Миши пръдни са тия приказки — весело заяви Сюзън. Знаеше, че с този израз непременно ще я раздразни.
Майка й протегна ръка.
— Дай да видя книгата.
Сюзън я подаде и изведнъж си спомни сцената на хомосексуално изнасилване в главата за затвора.
— „Въздушен танц“ — унесено промърмори Ан Нортън и запрелиства страниците.
Сюзън примирено я зачака да свърши. Щеше да направи книгата на баница. Винаги така ставаше.
Прозорците бяха отворени и ленивият предобеден ветрец полюшваше завеските в кухнята — мама упорито я наричаше трапезария като че живееха в луксозна резиденция. Къщата беше хубава, през зимата се затопляше трудничко, но пък лете ставаше прохладна като пещера. Изградена бе на полегатия наклон над края на Брок Стрийт и от панорамния прозорец се откриваше гледка чак до центъра на града. Изгледът беше приятен, а през зимата ставаше направо великолепен с просторните равнини от искрящ недокоснат сняг и смалените от далечината здания, чиито прозорци хвърлят надолу правоъгълници жълта светлина.
— Май съм чела рецензия за тая книга в портландския вестник. Не беше много ласкава.
— На мене ми харесва — упорито заяви Сюзън. — И той ми харесва.
— Може пък и Флойд да го хареса — небрежно подхвърли мисис Нортън. — Трябва да ги запознаеш.
Сюзън усети истински изблик на гняв и това я стресна. Беше си мислила, че между тях двете вече са отминали и последните остатъци от възпитателните бури, но ето, че пак се започваше. Отново подхващаха старото сражение: нейната личност срещу майчиния опит и мироглед, всичко омотано като в старо раздърпано плетиво.
— Вече сме разговаряли за Флойд мамо. Знаеш, че ама нищо сериозно.
— Във вестника пишеше, че имало и някакви много, неприлични затворнически сцени. Момчета да лягат с момчета.
— О, майко, за Бога!
Сюзън се пресегна и взе една цигара.
— Няма какво да споменаваш Бога — невъзмутимо отвърна мисис Нортън.
Тя върна книгата и тръсна дългата пепел от цигарата си в керамичния пепелник с форма на риба. Бяха й го подарили приятелките от дамския клуб и Сюзън от край време изпитваше към него някаква неопределена (досада. Имаше нещо извратено в това да си тръскаш цигарата в устата на костур.
— Ще прибера покупките — реши тя и се изправи.
Мисис Нортън тихо добави:
— Исках само да кажа, че ако ще се жените с Флойд Тибитс…
Накипялото раздразнение се изля в познатия пристъп на гняв.
— Откъде, за Бога, си си втълпила тая идея? Казвала ли съм ти някога нещо подобно?
— Смятах, че…
— Погрешно си смятала — заяви Сюзън разпалено и не съвсем искрено. Но от няколко седмици чувствата й към Флойд наистина охладняваха постепенно.
— Смятах, че когато година и половина се срещаш с едно и също момче — продължаваше майка й кротко и неумолимо, — значи нещата трябва да са стигнали по-далеч от кроткото ръкостискане.
— С Флойд сме нещо повече от приятели — равнодушно се съгласи Сюзън.
Да те видя как ще изтълкуваш това, помисли тя. Неизреченият разговор увисна във въздуха помежду им.
Спала ли си с Флойд?
Не е твоя работа.
Какво изпитваш към този Бен Миърс?
Не е твоя работа.
Ами ако хлътнеш по него и сториш някоя глупост?
Не е твоя работа.
Обичам те, Сюзи. Двамата с татко ти те обичаме.
И за това нямаше отговор. Нямаше и нямаше. Тъкмо затова трябваше да избяга в Ню Йорк — или където и да било. В крайна сметка винаги се сблъскваше с безмълвните барикади на тяхната обич, непреодолими като стени на тапицирана килия. Обичта им бе искрена и това осуетяваше всякакви логични спорове, изпразваше от смисъл всичко станало досега.
— Добре — тихо промълви мисис Нортън. Изгаси цигарата си върху устната на костура и пусна фаса в корема му.