— Той огледа Мат строго и навъсено. — Разбирате ли? Жизненоважно е да разберете.
— Разбирам.
— Трябва да знаете, че през настоящия век цялостната представа на католическата църква за злото претърпя коренна промяна. Известно ли ви е защо?
— Заради Фройд, предполагам.
— Отлично. Католическата църква още в началото на двайсети век се сблъска с една нова представа — зло с малко „з“. И дявол, който не е червено рогато чудовище с остра опашка и раздвоени копита, нито пък змия в райската градина, макар че последното е великолепно психологическо сравнение. Дяволът, според Евангелие от фройда, е гигантска колективна амеба, нашето общо подсъзнание.
— Като представа звучи доста по-внушително, отколкото разни рогати таласъми и демони, надарени с толкова чувствителни носове, че да се разбягват от една по-якичка пръдня на някой запечен духовник.
— Внушително, разбира се. Но безлично. Безжалостно. Недосегаемо. Пропъждането на фройдовия дявол е също тъй невъзможно, както и сделката на Шейлок — да се отреже фунт месо, без да капне кръв. Католическата църква бе принудена да преосмисли целия си подход към злото — бомбардировачи над Камбоджа, войни в Ирландия и Средния изток, убийства на полицаи и бунтове в гетата, безброй отделни злини връхлитат всеки ден над света като облаци кръвожадни комари. Църквата се изнизва от старата си шаманска кожа и се превръща в социално активна, социално осъзната организация. Градската дискотека засенчва изповедалната кабинка. Причастието свири втора цигулка в борбата за граждански права или благоустройство на кварталите. Църквата се опитва да стъпи и с двата крака на земята.
— И на тази земя няма нито инкуби, нито вампири обади се Мат, — а само пребити деца, кръвосмешение и насилие над природната среда.
— Да.
— А вие ненавиждате това, нали? — преднамерено бавно запита Мат.
— Да — тихо отвърна Калахан. — Мисля, че това е светотатство. По този начин католическата църква обявява, че Бог не е мъртъв, само мъничко е изкуфял. И с това навярно отговорих на въпроса ви, нали? Какво искате да направя?
Мат му каза.
Калахан обмисли молбата и запита:
— Осъзнавате ли, че това е удар по всичко, което ви казах преди малко?
— Напротив. Мисля, че това е шансът да подложите вашата църква — вашата църква — на изпитание.
Калахан дълбоко въздъхна.
— Много добре. Приемам. При едно условие.
— Какво?
— При условие, че нашата малка експедиция ще мине най-напред през магазина на онзи мистър Стрейкър. Че мистър Миърс от името на всички ще разговаря с него напълно откровено. Че ще имаме възможността да наблюдаваме реакцията му. И накрая — че ще му дадем шанса да ни се изсмее в лицата.
Мат се навъси.
— Това би означавало да го предупредим.
Калахан поклати глава.
— Мисля, че предупреждението е без значение, ако и тримата — мистър Миърс, доктор Коди и аз — се споразумеем да продължим въпреки всичко.
— Добре. Съгласен съм, стига Бен и Джими да не възразяват.
— Чудесно — въздъхна Калахан. — Ще ви обидя ли, ако кажа, че от сърце се надявам всичко това да е само плод на въображението ви? И че се надявам онзи Стрейкър с пълно право да ни се изсмее в лицата.
— Ни най-малко.
— Надявам се. Приех да извърша много повече, отколкото предполагате. Изтръпвам при тази мисъл.
— И аз изтръпвам — тихо каза Мат.
3.
Но докато крачеше обратно към „Сейнт Ендрю“, той не потръпна нито веднъж. Чувстваше се възвисен, обновен. За пръв път от години насам бе трезвен без да мечтае за чашката.
Влезе в жилището си, вдигна телефонната слушалка и позвъни в пансиона на Ева Милър.
— Ало? Мисис Милър? Може ли да говоря с мистър Миърс?… Няма го. Да, разбирам… Не, не му предавайте нищо. Ще се обадя утре. Да, дочуване.
Остави слушалката и пристъпи към прозореца.