Дали Миърс бе нейде там, седнал да пие бира край някой полски път, или разказът на стария учител бе чиста истина?
И ако бе така…, ако бе така…
Не го свърташе у дома. Излезе на задната веранда, вдъхна резливия, хладен октомврийски въздух и се загледа в трепкащия мрак. Може би в крайна сметка нещата не опираха до Фройд. Може би всичко идваше от изобретяването на електрическата лампа, която убива сенките в човешкия разсъдък далеч по-ефикасно, отколкото ясеновият кол в сърцето на вампира… и го върши много по-чисто.
Злото не бе изчезнало, но днес то се разиграваше под яркия, бездушен блясък на луминесцентните улични лампи, неоновите реклами и милиардите стоватови електрически крушки. Генерали планираха стратегически въздушни атаки под скептичното сияние на променливия ток и всичко бе излязло извън контрол, като детско автомобилче от вехт сандък, летящо по надолнището без спирачки: аз само изпълнявах заповеди. Да, вярно, чиста истина. Всички сме войници и просто изпълняваме онова, което е записано в уставите. Но откъде идват заповедите в крайна сметка? Отведете ме при своя командир. Но къде е щабът му? Аз само изпълнявах заповеди. Народът ме е избрал. Но кой е избрал народа?
Нещо изпляска над него и Калахан стреснато вдигна глава, забравяйки несвързаните размисли. Птица? Прилеп? Изчезнало бе. Нямаше значение.
Вслуша се, ала от градчето не долиташе нито звук, освен свистенето на вятъра в телефонните жици.
В нощта, когато кудзу броди из полята, ти спиш като мъртъв.
Кой го бе написал? Може би Дики?
Нито звук. Никаква светлина, освен луминесцентната лампа пред църквата, където никога не бе танцувал Фред Астер и бледия трепет на жълтата примигваща светлина там, където се кръстосваха Брок Стрийт и Джойнтнър Авеню. Не се чуваше детски плач.
В нощта, когато кудзу броди из полята, ти спиш като…
Ликуването бе заглъхнало, оставаше само блед спомен за греховна горделивост. Ужасът се стовари върху сърцето му като юмрук. Не ужасът за живота, за честта или за това, че икономката ще разкрие тайното му пиянство. Подобен ужас не бе сънувал никога, дори и в най-мъчителните години на юношеството.
Изпитваше ужас за безсмъртната си душа.
ТРЕТА ЧАСТ
ИЗОСТАВЕНОТО ГРАДЧЕ
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГААВА
ЛОТ (IV)
1.
Из „Алманах на стария фермер“:
На 5 октомври 1975 година, неделя, залезът е в 19:02, а изгревът на 6 октомври, понеделник, е в 6:49. При това завъртане на Земята, тринайсет дни след есенното равноденствие, мракът в Джирусълъм’с Лот трае единадесет часа и четиридесет и седем минути. Луната е в първа четвърт. В „Алманах на стария фермер“ стихчето за този ден гласи: „Щом нощта се удължава, значи зима се задава“.
Из бюлетина на Портландската метеорологична станция:
За нощния период най-високата температура бе 16,7°, измерена в 19:05 часа. Най-ниската температура бе 8,3°, измерена в 4:06 часа. Разкъсана облачност, без валежи. Северозападни ветрове от девет до осемнадесет километра в час.
Из дневника на Къмбърландската областна полиция:
Нищо.
2.
Никой не обяви Джирусълъм’с Лот за мъртъв в утрото на 6 октомври; всъщност никой не го знаеше. Подобно на труповете от предишните дни, градчето съхраняваше всички признаци на живот.
Рути Крокет, която през целия уикенд бе лежала болнава и бледа, изчезна в понеделник сутринта. Никой не съобщи за изчезването. Долу в мазето, зад лавиците със зимнина, лежеше майка й, завита с парче стар брезент. Колкото до Лари Крокет, тази сутрин той се събуди необичайно късно и реши, че дъщеря му вече е тръгнала за училище. Реши още, че днес няма да ходи в кантората. Чувстваше се слаб, потиснат и замаян. Май беше хванал грип или нещо подобно. От светлината го боляха очите. Стана да спусне щорите и за миг изохка болезнено, когато слънчевите лъчи докоснаха ръката му. Трябваше да смени тоя прозорец някой ден. Само да оздравее. Дефектните стъкла не са шега работа. Прибираш се у дома в някой слънчев следобед и заварваш къщата да гори като барут, а ония тъпаци от застрахователното дружество заявяват, че сама се е запалила и отказват да платят. Нищо де, не беше спешно, първо да се пооправи. Помисли да си направи чаша кафе, но веднага му призля. Позачуди се къде може да е изчезнала жена му, после забрави за нея. Опипвайки странната раничка под брадата си, останала навярно от вчерашното бръснене, той пак си легна, зави се презглава и заспа.