А в това време дъщеря му спеше сред емайлирания мрак на един изоставен хладилен камион, просната до Дъд Роджърс — в нощния свят на нейното ново съществуване ухажването сред купища боклук изглеждаше напълно приемливо.
Общинската библиотекарка Лорета Старчър също бе изчезнала, макар че в уединения й живот на стара мома не се намери кой да забележи това. Сега обитаваше мрачния и плесенясал трети етаж на градската библиотека. Този етаж беше винаги заключен (верижката с единствения ключ висеше постоянно на врата й) и се отваряше само ако някой изключителен посетител успееше да я убеди, че е достатъчно силен, интелигентен и морално здрав, за да получи специално разрешение.
Днес там се бе настанила самата тя — едно твърде специално издание, ново и свежо, сякаш току-що бе видяло бял свят. Даже корицата й, образно казано, още не бе разгръщана.
Изчезването на Върджил Ратбун също мина незабелязано. Около девет сутринта Франклин Бодин се събуди в бараката, смътно усети, че леглото на Върджил е празно, но не обърна внимание на това и опита да стане, за да потърси някоя оцеляла бира. В следващия миг се просна по гръб — виеше му се свят и краката му бяха като гумени.
Божичко, помисли той, докато отново се унасяше в сън. Какво сме пили снощи? Денатурат ли?
А под бараката, в прохладата на сухите листа от двайсет отминали есени и сред галактика от празни бирени кутии, нападали през продъненото дюшеме, Върджил лежеше и чакаше да дойде нощта. Може би из мрачната глина на неговия мозък пълзяха видения на прекрасна течност — по-огнена от най-доброто уиски, по-освежаваща от най-подбраното вино.
Ева Милър забеляза, че Невестулката Крейг не е слязъл за закуска, но не се разтревожи. И бездруго бе твърде заета да контролира суматохата около кухненската печка, докато наемателите набързо си приготвяха закуската и сетне неохотно се отправяха на борба с новата работна седмица. След това се залиса с други грижи — трябваше да подреди всичко и да измие чиниите на проклетника Гроувър Върил и онзи некадърник Мики Силвестър. И двамата упорито не обръщаха внимание на надписа, който висеше от години над мивката: „Моля, измивайте приборите.“
Но когато денят постепенно затихна и трескавата утринна блъсканица отстъпи място на обичайните текущи дела, тя отново усети липсата на Ед. На Рейлроуд Стрийт сметта се събираше в понеделник и Невестулката винаги изнасяше големите зелени чували на тротоара, откъдето Роял Сноу ги мяташе в разнебитения си камион. Тази сутрин чувалите си стояха на задната веранда.
Тя се изкачи горе и леко почука на вратата му.
— Ед?
Мълчание. Друг път би решила, че е пиян и просто би изнесла чувалите сама, хапейки устни малко по-често от обичайното. Но тази сутрин в душата й се прокрадна неясна тревога. Тя завъртя дръжката, надникна вътре и тихичко подвикна:
— Ед?
Стаята беше празна. Прозорецът до леглото зееше широко разтворен и ветрецът игриво полюшваше завеските навън-навътре. Леглото беше разхвърляно и тя го оправи, без да се замисля — ръцете й сами си знаеха работата. Минавайки от другата страна, закачи нещо с десния си чехъл. Наведе глава и видя на пода да лежи строшено кокаленото огледалце на Невестулката. Вдигна го и навъсено го запремята из пръстите си. Огледалото беше спомен от майка му и веднъж той бе отказан да го продаде на някакъв антиквар за цели десет долара. А по това време вече пиеше яко.
Ева отскочи до килера за метла и с бавни, замислени движения събра късчетата стъкло. Спомняше си, че снощи Невестулката бе отишъл да си легне съвсем трезвен, а след девет часа нямаше откъде да купи бира, освен ако намереше някой да го откара до Къмбърланд или до кръчмата на Дел.
Тя изхвърли парчетата в кошчето за боклук и за секунда зърна хиляди свои отражения. Надникна към дъното, но не видя празна бутилка. Пък и Невестулката нямаше навик да пие скришом.
Е, нищо. Няма къде да се загуби.
Но докато слизаше надолу, тревогата не я напускаше. Макар да не си го признаваше, чувствата й към Ед бяха нещо повече от проста дружеска загриженост.
— Госпожо?
Тя стреснато се изтръгна от унеса и огледа пришълеца в кухнята си. Пришълецът се оказа спретнато момченце с панталони от рипсено кадифе и чиста синя тениска. Стреснато е, сякаш е паднало от велосипед. Като че го познаваше, но не можеше да се сети откъде. Сигурно беше дете на някои от новите заселници на Джойнтнър Авеню.