— Добре — кимна Джими. — Отменил съм си всички ангажименти. Междувременно се обадих в полицията. И Маккаслън е изчезнал.
— Може би това изяснява нещата — каза Бен, извади револвера от джоба си и го пусна на шкафчето до Мат. Оръжието изглеждаше странно и неуместно в болничната обстановка.
— Къде го намери? — запита Джими, посягайки към шкафчето.
— Край колата на Сюзън.
— Досещам се какво е станало. След като ни напусна, Маккаслън е отскочил до дома на семейство Нортън. Узнал е всичко за Сюзън, включително модела и номера на колата й. Решил е за всеки случай да пообиколи черните пътища. И…
В стаята настана тишина. Никой не желаеше да чуе какво е станало до-нататък.
— Кантората на Форман все още е затворена — каза Джими. — А старците от редовното присъствие при Кросън се оплакват от сметището. Вече цяла седмица никой не е виждал Дъд Роджърс.
Четиримата се спогледаха мрачно.
— Снощи разговарях с отец Калахан — каза Мат.
— Той се съгласи да участва, ако вие двамата — и Марк, разбира се — приемете най-напред да минете през новия магазин и да поговорите със Стрейкър.
— Не вярвам днес да му е до разговори — спокойно изрече Марк.
— Какво откри за онези? — обърна се Джими към Мат. — Има ли нещо полезно?
— Е, мисля, че скърпих нещичко оттук-оттам. За онази твар Стрейкър трябва да е нещо като комбинация между телохранител и куче-пазач… един вид домашен любимец. Налагало се е да пристигне в града доста преди появата на Барлоу. Трябвало е да изпълни някои ритуали за омилостивяване на Черния Отец. Нали разбирате, дори и Барлоу си има Господар. — Той ги изгледа печално. — Подозирам, че никога не ще открием останките на Ралфи Глик. Мисля, че с него Барлоу си е откупил правото на действие. Стрейкър го е отвлякъл за жертвоприношение.
— Копеле мръсно — разсеяно промърмори Джими.
— Ами Дани Глик? — запита Бен.
— Стрейкър пръв е изцедил кръвта му — обясни Мат.
— По благоволение на Господаря си. Първата кръв се пада на верния слуга. Но Стрейкър е извършил още нещо за своя Господар преди пристигането на Барлоу. Знае ли някой от вас какво е било?
За момент настана тишина, после Марк изрече съвършено отчетливо:
— Кучето, дето са го намерили на гробищната порта.
— Какво? — трепна Джими. — Защо? Защо му е трябвало да го прави?
— Белите очи — отвърна Марк и погледна въпросително към Мат, който изненадано кимаше.
— Цяла нощ клюмам над тия книги, а не съм и подозирал, че между нас има истински специалист! — възкликна учителят. Момчето се изчерви. — Казаното от Марк е съвършено правилно. Според някои изследователи на фолклора и свръхестествените явления, един от начините да се пропъди вампир е да се нарисуват бели „ангелски очи“ над истинските очи на черно куче. Док, кучето на Уин, беше черен с две бели петна. Уин ги наричаше „фарове“ — бяха точно над очите. Стрейкър навярно е забелязал това, убил е кучето и го е закачил върху портата на гробището.
— Ами Барлоу? — запита Джими. — Как е пристигнал в градчето?
Мат сви рамене.
— Няма как да разберем. Според мен трябва да се доверим на легендите и да предположим, че е стар… много стар. Може би е сменял името си десетки… хиляди пъти. Може да е роден в което и да било кътче на света, в която и да било епоха… макар да подозирам, че е от римски или унгарски произход. Така или иначе, всъщност няма значение как е пристигнал в градчето… обаче не бих се учудил, ако узная, че Лари Крокет има пръст в тази работа. Тук е и толкоз. Това е важното. А сега, ето какво трябва да правите. Преди да тръгнете, вземете кол. И пистолет, за в случай, че Стрейкър се окаже жив. Револверът на шерифа ще свърши работа. Колът трябва да прониже сърцето, иначе вампирът може пак да възкръсне. Джими, ти ще провериш това. Когато забиете кола, трябва да натъпчете устата му с чесън, да отрежете главата и да я обърнете в ковчега с лицето надолу. В повечето четива и холивудски филми прободеният вампир почти незабавно се разпада на прах. В действителност това може и да не се случи. Ако е така, трябва да запълните ковчега с камъни и да го хвърлите в течаща вода. Бих ви препоръчал Роял Ривър. Има ли въпроси?
Нямаше въпроси.
— Добре. Всеки от вас трябва да носи шишенце със светена вода и късче нафора. Освен това, преди тръгване трябва да се изповядате на отец Калахан.
— Мисля, че между нас няма католици — обади се Бен.
— Аз съм католик — каза Джими. — Макар че не ходя на черква.
— Все едно, трябва да минете през изповед и покаяние. Така ще тръгнете чисти, измити с Христовата кръв… чиста, а не оцветена кръв.
— Добре — каза Бен.